Иван Лалов: Дроновете в Черно море са 50 на 50 – руски или украински

Председателят на Комисията по отбрана: Няма основание за задействане на чл. 4 на НАТО след инцидента с дронове

Ситуацията със сигурността в Черно море остава напрегната след информацията за атака с дронове срещу търговски кораби. По темата пред БНТ в ефира на „Денят започва“ коментар направи председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание Иван Лалов.

Категорични данни за произхода все още липсват

Иван Лалов подчерта, че към момента информацията е ограничена и липсват открити останки от използваните безпилотни апарати. По думите му твърденията, че атаката е част от руска комбинирана операция, засега идват единствено от президента на Украйна Володимир Зеленски.

„Възможно е да е така. Но е възможно и да не е така“, посочи Лалов. Той допълни, че вероятността произходът на дроновете да е „50 на 50“ – или руски, или украински. Една от хипотезите пред експертите е възможността за „операция под фалшив флаг“, при която дрон, произведен от едната страна, се използва от другата с цел заблуда.

България и предизвикателствата пред антидрон системите

В контекста на съвременните конфликти Лалов призна, че България изостава в развитието на антидрон технологиите. Въпреки че сухопътните войски разполагат с такива системи за бойното поле, те не са проектирани за покритие на огромни морски пространства.

„От брега няма как да се предотврати вчерашната ситуация“, категоричен е той. Лалов отхвърли идеята за изграждане на цялостна „антидрон стена“, определяйки я като ресурсна невъзможност, и посочи, че бъдещето на защитата се крие в обектовата охрана на стратегическите цели.

Трябва ли да се активира чл. 4 на НАТО?

Според председателя на Комисията по отбрана към момента няма основание за задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Аргументите му са ясни: инцидентът се е случил в изключителната икономическа зона на България, а не в териториални води, като засегнатите плавателни съдове не са български.

„Това не означава, че това е атака срещу България“, уточни Лалов. Основният риск според него е свързан с логистиката и търговското корабоплаване. Съществува сериозна опасност корабособственици да спрат да използват региона, което би нанесло сериозни икономически щети на корабоплаването в Черно море.