Защо депутатите гласуваха „против“ по-високите възнаграждения в здравеопазването?
Надеждите на хиляди медицински специалисти за законово регламентирано увеличение на минималните възнаграждения останаха нереализирани. Депутатите отхвърлиха предложението на „Продължаваме промяната“, което целеше сериозен ръст в заплащането на работещите в здравния сектор.
Какво предвиждаше отхвърленият законопроект?
Законодателната инициатива поставяше амбициозни цели за доходите в българското здравеопазване. Предвиждаше се лекарите, зъболекарите и фармацевтите да получават възнаграждение в размер на минимум 150% от средната брутна заплата за страната. С оглед на данните за второто тримесечие на 2026 г., когато средната брутна заплата е 1444 евро, това би означавало минимален праг от 2166 евро бруто.
За медицинските сестри, акушерките, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите беше заложен минимум от 125% от средната заплата за страната. Освен базовите възнаграждения, проектът включваше и промени в заплащането на нощния труд (минимум 0,5% на час от минималната работна заплата), както и забрана болниците да разпределят печалба, ако не са осигурили въпросните нива на възнаграждения.
Аргументи „против“ и финансови рискове
Макар че идеята за по-високи доходи получи принципна подкрепа от д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“, в пленарната зала се чуха сериозни опасения относно финансовата устойчивост на лечебните заведения.
Представители на „Прогресивна България“ бяха категорични в скептицизма си. Георги Илиев предупреди, че подобна мярка може да доведе до фалити и закриване на малки лечебни заведения в страната. Колегата му Юлиан Димитров акцентира върху невъзможността болниците да поемат тези разходи без допълнително държавно финансиране. „Не може със закон да се наложат разходи за заплати, а после да глобяваме болниците, че нямат пари да ги изпълняват“, подчерта Димитров.
Резултатът от гласуването
Въпреки че парламентарните сили декларираха съгласие, че доходите в сектора трябва да растат, проектът не събра нужната подкрепа. След прегласуване предложението получи едва 60 гласа „за“ от опозицията. Депутатите от „Прогресивна България“ гласуваха с 4 „против“ и 115 „въздържал се“.
Паралелно с дебатите, от „Възраждане“ настояха за разглеждане на тяхно алтернативно предложение за увеличение на заплатите, което вече е било обект на обсъждане в ресорната здравна комисия още през месец май. Остава неясно как ще се развие казусът и дали ще бъдат предложени нови механизми за балансиране на доходите в здравеопазването.
