Симеон Дянков: Данък върху свръхпечалбите на банките може да донесе 1 млрд. евро на България

България може да генерира значителен допълнителен приход в бюджета си, ако въведе временен данък върху свръхпечалбите на банковия сектор. Това е основният извод в анализа на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков, озаглавен „Ползи от облагането на банковите свръхпечалби в Европейския съюз“, цитиран от БГНЕС.

Европейският опит: 12 държави вече въведоха налози

През последните години 12 държави членки на ЕС са приложили различни форми на допълнително облагане на банковия сектор. Сред тях са Белгия, Нидерландия, Испания, Италия, Румъния, Унгария и други. Механизмите варират – от данъци върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход, до налози върху активите или пасивите на финансовите институции.

Икономическата логика е ясна: когато банковият сектор реализира висока доходност в резултат на промени в лихвената среда, част от тези средства могат временно да подпомогнат публичните финанси.

Откъде идват високите печалби?

Според Дянков, високите банкови печалби след 2022 г. не са плод на нови инвестиции или технологични иновации. Те са пряк резултат от бързото покачване на основните лихвени проценти в Европа, което увеличи приходите от кредити, докато лихвите по депозитите останаха значително по-ниски.

Бюджетни ползи без вдигане на масовите данъци

Въвеждането на подобен налог предлага възможност за попълване на бюджета, без да се налага повишаване на ДДС, данъка върху доходите на физическите лица или социалните осигуровки.
Дянков посочва няколко примера за успех:

• Чехия: Въведе 60% облагане на свръхпечалбата за периода 2023–2025 г.
• Словения: Насочи приходите от банковия данък към възстановяване на страната след наводненията през 2023 г.
• Литва и Италия: Избраха временни механизми за солидарни вноски върху нетния лихвен доход.

Временният характер – ключ към стабилността

Един от най-важните аспекти на тази мярка е нейният временен характер. Според експерта, точно определените срокове ограничават дългосрочните икономически изкривявания и несигурността за инвеститорите.

За България това не би означавало трайно вдигане на корпоративния данък, а прецизен инструмент – данък върху печалбата над историческа норма на рентабилност. Очакваният приход от над 1 млрд. евро би позволил свиване на бюджетния дефицит, без да се натоварват гражданите и бизнесът с широки данъчни мерки.