Бедността в България: Къде се намираме в европейската класация за 2026 г.?
Нови данни от доклад на Евростат, озаглавен „Ключови данни за условията на живот в Европа – 2026“, разкриват тревожни факти за стандарта на живот в България. През 2025 г. около един на всеки шестима българи не е имал финансовата възможност да включва в менюто си месо, пиле, риба или техен вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни.
Позицията на България в Европейския съюз
Делът на хората, изпитващи този сериозен недостиг, у нас е 15,8%. Това е почти двойно повече от средното ниво за Европейския съюз, което е 8,5%. По-неблагоприятна е статистиката единствено в Румъния, където процентът достига 18,1%, съобщава Vesti.bg.
Въпреки притеснителните числа, страната ни отбелязва постоянен напредък през последните 13 години. През 2012 г. неспособните да си позволят питателна храна българи са били 51,9%. През 2023 г. този показател за първи път спадна под 20%, а тенденцията към подобряване продължава и през 2025 г.
Тежки материални лишения и риск от бедност
Евростат използва критерия за храненето като един от 13-те индикатора за измерване на тежкото материално и социално лишение. В България 15,0% от населението попада в тази категория, при средно 6,3% за ЕС.
Особено тревожна е ситуацията при хората над 65 години, като България е сред шестте страни в съюза, където тази възрастова група е най-засегната. Данните показват още:
- Трудности при „свързването на двата края“: 76,9% от българите изпитват затруднения с бюджета си, което ни нарежда веднага след Гърция в негативната класация.
- Неравенство и работещи бедни: България е лидер по доходно неравенство в ЕС, а рискът от бедност остава висок дори за работещите граждани (11,5%).
- Риск от изключване: Общо 29% от българите са изложени на риск от бедност или социално изключване, което е най-високият дял в рамките на Общността.
Достъп до технологии и развлечения
Лишенията не се ограничават само до храната. Около 14,5% от сънародниците ни не могат да си позволят редовно участие в развлекателни дейности, а 5,9% нямат достъп до домашен интернет за лични нужди. Въпреки това, в сравнение с 2024 г., се наблюдава лек спад в процента на хората, които не могат да си позволят интернет.
Има ли светлина в тунела?
Докладът посочва и положителни тенденции. Реалният медианен разполагаем доход в България е нараснал с поне 50% спрямо 2010 г., което е значително над средното за ЕС ниво от 25,4%. Също така, делът на българите, които не могат да отопляват адекватно домовете си, отбелязва един от най-големите спадове в целия съюз. Удовлетвореността от живота у нас също се покачва – от 5,4 през 2018 г. до 6,3 през 2025 г., което е доказателство за постепенен, макар и бавен прогрес.
