Феномен на 8 милиарда години: Учени засякоха най-далечния блазар в историята

Международен екип от астрономи направи забележително откритие, идентифицирайки най-далечния и древен блазар, наблюдаван досега. Този „космически фар на ръба на Вселената“, както го описват учените, представлява изригваща свръхмасивна черна дупка, чиито мощни плазмени струи са насочени директно към Земята. Информацията за пробива, съобщена от Space.com и цитирана от БТА, хвърля нова светлина върху ранните етапи на космоса.

Какво представляват блазарите?

Блазарите се формират в центровете на галактики, където свръхмасивни черни дупки са заобиколени от огромни количества газ и прах. Тези зони се наричат активни галактически ядра (AGN). Огромната гравитация на черната дупка привлича материята, която започва да свети интензивно – толкова ярко, че излъчването от едно такова ядро може да надмине светлината на всички звезди в цялата галактика взети заедно.

Част от материята, която не бива погълната от черната дупка, се изхвърля с невероятна скорост, близка до тази на светлината, под формата на две плазмени струи. Когато тези струи са насочени точно по линията на наблюдение на земните телескопи, учените класифицират обекта като блазар – специфичен вид квазар.

OP 313: Път през времето

Изследваният високоенергиен блазар е обозначен от учените с името OP 313. Светлината, която специалистите са уловили и анализирали, е пътувала през пространството в продължение на осем милиарда години, преди да достигне до нашите инструменти. Това ни дава уникална възможност да наблюдаваме процеси, случили се в дълбокото минало на космоса.

„Космическото пладне“ на Вселената

Според Аксел Арбет-Енгелс от Женевския университет, това откритие ни помага да разберем по-добре периодизацията на вселенската еволюция. „Преди около 11 милиарда години Вселената премина през период на пикова активност, известен като „космическо пладне“, характеризиращ се с интензивно образуване на звезди и галактики“, обяснява Арбет-Енгелс.

След края на тази бурна фаза, Вселената навлиза в по-спокоен етап на развитие, който наблюдаваме и до днес. Резултатите от проучването, публикувани в престижното списание Astronomy & Astrophysics, са ключови за разбирането на квазарите като едни от най-мощните и значими космически явления.