Енергийна криза или възможност: Как държавата може да защити потребителите и бизнеса през зимата?
Много българи все още пазят спомена за болезнените изненади в сметките за ток и парно от миналата зима. По приблизителни оценки ръстът тогава е бил между 15 и 40 % за електричеството и между 20 и 50 % за топлинната енергия. Тревожното е, че тези нива бяха достигнати при цени на природния газ, които бяха двойно по-ниски от сегашните, а именно синьото гориво остава енергоносител от последна инстанция в контекста на „Зелената сделка“ на Европейския съюз.
Рискове пред домакинствата и бизнеса
Сценарият, при който отново ставаме свидетели на подобен процентен скок – но този път върху вече увеличените базисни цени – зависи пряко от метеорологичните условия. Въпреки това, разчитането единствено на „мека зима“ не е устойчива стратегия при общата инфлация на стоките и услугите.
Студените месеци поставят под риск и цените за бизнеса. Макар държавата обичайно да компенсира предприемачите, историята показва, че всеки повод за нестабилност често се използва като аргумент за повишаване на цените на крайните стоки, особено в контекста на подготовката за приемането на еврото.
Възможни решения в рамките на европейското право
България не е в безизходица. Дори без фундаментална промяна в енергийната политика на Брюксел, правителството разполага с лостове за действие. Страната ни може да се възползва от Директивата за европейската схема за търговия с емисии и да поиска дерогация за модернизация, както и да проучи възможностите, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз. На масата стои и опцията за предоговаряне на Пътната карта по Плана за възстановяване и устойчивост.
Експертите посочват, че активната българска дипломация трябва да търси колективно решение на европейско ниво – премахване на въглеродните квоти за зимния период, или до края на конфликтите в Украйна и Иран. Механизъм за бързо реагиране в подкрепа на европейската икономика и граждани би бил от полза за целия ЕС.
Защо премахването на квотите е важно?
Премахването на въглеродните квоти би успокоило пазара в пиковите месеци на потребление. Дори при парното, където част от топлофикациите разчитат на газ, наличието на по-евтин ток като алтернатива би облекчило крайните потребители. Връщането на въглищата в енергийния микс също би оказало натиск върху цената на природния газ.
Най-същественият ефект обаче би бил върху инфлацията. Стабилизирането на енергийните разходи е критично важно за българските домакинства, особено след шоковото поскъпване в последните месеци. Това би дало време за възстановяване на семейните бюджети.
В заключение, промяната на енергийния пазар ще се отрази позитивно и на държавните финанси, облекчавайки фискалния дефицит. Евтината енергия остава най-сигурната основа за икономически растеж и развитие на България в дългосрочен план.
