Скандал със законопроект на МРРБ: Заплаха за правовата държава или решаване на инфраструктурни проблеми?
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подготвя мащабни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които целят въвеждането на процедура за „узаконяване“ на незаконно изградена техническа инфраструктура. Предложението предизвиква сериозен обществен дебат, като критици се опасяват, че промените ще бъдат използвани като „вратичка“ за легализиране на спорни обекти в страната.
Аргументите на МРРБ: Обществен интерес или законови промени?
В мотивите към законопроекта от МРРБ посочват, че много незаконни строежи обслужват национални обекти или съоръжения от първостепенно общинско значение. Често се налага изграждането на укрепителни конструкции поради неочаквани геоложки условия, които не са предвидени в първоначалните подробни устройствени планове (ПУП). Според ведомството сегашната процедура за промяна на ПУП е тромава и застрашава сигурността на гражданите, тъй като бави ключови инфраструктурни проекти.
Законопроектът предвижда нови алинеи в чл. 148 и нов чл. 154а от ЗУТ, които да позволят на компетентните органи да одобряват инвестиционни проекти и разрешения за строеж дори без предварителен ПУП, при условие че има съгласие на засегнатите страни.
Статут на „търпимост“ за незаконни обекти
Най-значимата промяна е допълнението към определението за „техническа инфраструктура“. МРРБ признава, че в страната съществуват пътища, водопроводи, газопроводи и брегозащитни съоръжения, изградени без необходимата документация. Поради „правна несигурност“ и икономическа необоснованост на тяхното премахване, министерството предлага те да получат статут на „търпимост“. Това ще позволи завършването, поддръжката и експлоатацията на обекти, които досега са били незаконни.
Въпреки това, от самото министерство признават, че институтът на „търпимост“ се прилага превратно през последните 20 години и вместо броят на незаконните строежи да намалява, той продължава да расте.
Остри критики: „Законопроектът не обслужва обществени нужди“
Плановете на МРРБ срещнаха яростен отпор от страна на Тома Белев („Зелено движение“). Той твърди, че в регистъра на ДНСК липсват национални обекти, които реално да имат нужда от подобна процедура, което опровергава мотива на министерството.
Според Белев промените са насочени към легализиране на инфраструктура, която е обект на сериозни обществени спорове. Той посочва конкретни примери:
- „Подпорният хотел“ на Алепу;
- Речната корекция на Елените, свързвана с тежки наводнения;
- Незаконният лифт на Мальовица;
- ВиК и електрическа инфраструктура в Баба Алино и редица незаконни канали в столичната Витошка яка.
Критиците призовават гражданите да изпращат становища против законопроекта, опасявайки се, че узаконяването на такива обекти ще създаде опасен прецедент.
