12 години затвор: Счетоводителка присвои над 1,1 млн. лева чрез измамни схеми
Апелативният съд във Варна постанови тежка присъда от 12 години лишаване от свобода за 49-годишна жена, заемала длъжността счетоводител. Тя е призната за виновна в длъжностно присвояване в особено големи размери, извършено чрез 163 отделни деяния за периода от 2013 до 2020 г. Общата сума на присвоените средства възлиза на 1 157 000 лв.
Схемата на измамата: Как са източени средствата?
Според събраните доказателства, подсъдимата, идентифицирана като Елица М., е използвала служебното си положение, за да източва средства от дружеството, което е обслужвала. Вместо да управлява фирмените капитали добросъвестно, тя е извършвала множество банкови нареждания, без да внася парите в касата на компанията.
За да прикрие липсите, счетоводителката е съставяла фалшиви записи за несъществуващи плащания към енергийни дружества и доставчици, като често е посочвала измислени фактури. Откраднатите пари са използвани за лични нужди, включително за покупки на имоти и преводи по собствени сметки. Измамата е разкрита едва след като счетоводителката е напуснала работа и нейният наследник е установил липсите при одит на документацията.
Ревизия на присъдата от Апелативен съд – Варна
Първоначално Окръжният съд в Разград бе наложил наказание от 5 години затвор, като бе оправдал жената по обвинението за „длъжностно лице“. Апелативният съд обаче категорично отхвърли тази теза. Магистратите посочиха, че качеството „длъжностно лице“ произтича от реалните организационни и функционални връзки на работното място, независимо от спецификите на трудовия договор.
Освен ефективното наказание от 12 години затвор, съдът постанови 15-годишна забрана на жената да заема позиции, свързани с пазене и управление на чуждо имущество. Също така, тя е осъдена да възстанови цялата сума от 1,157 млн. лв. на ощетеното дружество.
Защо присъдата е толкова строга?
Съдът мотивира тежката присъда с продължителния период на престъпната дейност, системното прикриване на липсите и високата обществена опасност на деянието. Според магистратите, случаят не е плод на счетоводна грешка или небрежност, а на целенасочена и последователна престъпна схема.
Настоящата присъда подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС).
