В отговор на нарастващите заплахи в региона, България активно търси начини за усилване на своята въздушна отбрана. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че се водят активни разговори със съюзниците от НАТО за предоставяне на партньорска авиация и модерни зенитно-ракетни комплекси за охрана на българското небе.
Засилена бдителност в българското небе
Въпреки че българското небе вече се охранява от собствени изтребители и зенитно-ракетни комплекси, които са „малко по-изостанали във времето“, според думите на министър Стоянов, предстои търсене на допълнителна подкрепа. „Рано е да се коментира какво точно ще ни бъде предоставено, предстоят още разговори“, заяви той пред журналисти по време на отбелязването на Деня на военния парашутист в София. Министърът изрази увереност, че българските колеги ще се справят отлично, ако се наложи да действат.
Дипломатически усилия и партньорска подкрепа
Заявките към НАТО са две – едната от края на август, а другата от 13 октомври, с които се настоява за усилване на възможностите за наблюдение от въздуха, въздушно патрулиране и зенитно-ракетни комплекси, съобразени с възможностите на съюзниците. Водят се интензивни разговори, като адмирал Ефтимов е в пряка връзка с генерал Гринкевич. Надявам се тази седмица да имаме окончателно виждане и отговор на въпроса какво може да бъде предоставено за подпомагане на България, посочи министърът.
„Сигурен съм, че в България трябват и изтребители, зенитно-ракетни комплекси, антидрон системи и системи за борба с дронове с кинетично въздействие, затова ние работим в тази посока“, добави Стоянов. Той подчерта, че България ще използва всички възможни лостове, най-вече дипломация, за да реши конфликта в нашите териториални води и икономическа зона. За целта вече са проведени разговори с министрите на отбраната на Румъния и Турция, като се очаква скоро тристранна среща за уточняване на общите действия.
Готовност за действие срещу дронове
Министър Стоянов припомни, че румънските колеги са действали през последните дни и са свалили три безпилотни летателни апарата. „Ако в нашето пространство има такава активност, имаме готовност да действаме“, увери той.
Разследвания и доказване на произход
Относно случая с дроновете, ударили кораби в Черно море, министърът заяви, че ако Европейският съвет разполага с актуална информация, доказваща руския произход, тя трябва да бъде предоставена. Стоянов изрази доверие в резултатите от българското разследване на кораба „Челси-3“. Той коментира и случая с дрона на летището в Лайпциг, отбелязвайки, че на германското правителство са били необходими 27-28 дни за технологично обследване и доказване на руския му произход. „У нас, особено нашите опозиционни лидери, искаха още преди да се случи събитието да обявим, че дронът е руски“, каза министърът. Ако се окаже, че дронът е руски, вероятно ще бъде връчена официална нота на руския посланик.
Бъдещето на наборната служба и бюджета за отбрана
На въпрос относно наборната служба, министър Стоянов обяви, че се предвиждат промени в Закона за резерва на Въоръжените сили, като през декември ще се проведе кръгла маса. „В нашата държава има определен ред – мобилизация няма да има, участие на наши войски извън територията на България няма да има. Моето очакване е, че в следващите 5-10 години няма да се върне наборната служба“, каза той. По отношение на разходите за наборна служба, Стоянов отговори, че „със сигурност има такъв разчет и мога да ви кажа, че не можем да си го позволим“.
Министърът призова да се изчака окончателният вариант на бюджета за евентуално увеличение на заплатите на военните, като посочи, че министерството е заложило 2,33% от Брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана.
Възможности за участие в програми на НАТО
Очаква се до края на октомври България да изпрати писмо до централата на НАТО с декларация за участие в програмата за защита от дронове на Алианса. Консултациите с НАТО продължават, но не под формата на чл. 4 от договора, уточни министърът.
