С дълбока скръб съобщаваме за кончината на именития български писател и журналист Любомир Котев. Новината за неговата загуба беше споделена от неговите близки и приятели в социалните мрежи. Котев напусна този свят няколко месеца след като отбеляза своя 76-и рожден ден.
Живот, посветен на словото
Любомир Котев е роден на 1 август 1950 г. Неговата академична подготовка е впечатляваща – завършил е българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тези основи му позволяват да развие забележителна кариера, посветена на литературата и публицистиката.
Богато литературно наследство
Автор е на цели 49 книги, обхващащи широк спектър от жанрове – от сборници с разкази и публицистика до завладяващи романи и пътеписи. Неговото перо не е познавало умора, а всяко негово произведение е било отражение на дълбоко разбиране за човешката душа и българския бит.
Основател и главен редактор
Освен като писател, Любомир Котев ще бъде запомнен и като основател и главен редактор на вестник „Делник“ в Ямбол. Той не само създава издание, което информира и ангажира местната общност, но и полага основите на своя принос към журналистическата професия.
Признание и отличия
За своя изключителен принос към културата и литературата, Любомир Котев е удостоен с множество престижни награди. Сред тях са:
- Националната литературна награда „Захарий Стоянов“ (5 ноември 2017 г.)
- Почетен гражданин на Ямбол (8 юни 2020 г.)
- Наградата за наука, образование и култура „Джон Атанасов“ на Община Тунджа (31 май 2025 г.)
„Народопсихологии“ – връзката с читателя
През ноември миналата година, по време на творческа вечер в Ямбол, посветена на неговата 75-а годишнина, Любомир Котев представи десетата книга от своята популярна поредица „Народопсихологии“. Това събитие подчерта неговата неугасваща творческа енергия и дълбоката връзка с читателите.
Думи, които остават
В едно от последните си изказвания, Котев сподели: „Всичко, което съм написал през тези години, не бих написал, ако не беше този град мой и ако не ми бяха близки неговите хора. Истината е, че всички ние описваме собствения си живот, собствените си страсти, собствените изживявания – с мъката и радостта, делникът – радостен, тревожен, или Бог знае какъв. Описваме своето битие тук и сега. Или спомените и мечтите си в миналото или в бъдещето.“
Тези думи красноречиво показват неговата искреност и привързаност към родния край и хората, които го вдъхновяват.
