Мая Манолова: Основни храни в София са по-скъпи от тези във Виена и Берлин

Цените на основни хранителни продукти в София са по-високи от тези във Виена и Берлин, а в някои случаи разликата между доставната и продажната цена в България е в пъти по-голяма. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова в ефира на БНТ.

Манолова коментира проверките в големите търговски вериги, условията за българските производители, установени нарушения при приготвянето и съхранението на храни, както и санкции за заблуждаващи търговски практики.

Манолова: Основните храни в София са по-скъпи от тези във Виена и Берлин

Според Манолова основната цел на проверките на КЗП е свързана с цените на храните, най-вече в търговските вериги заради големия им дял в пазара. Тя посочи, че оценките за дела им в търговията на дребно с храни варират между 60% и 70%.

„Сравненията, които направихме в рамките на нашите проверки, показват, че цените на основни хранителни продукти в София са по-високи от тези във Виена и Берлин“, заяви Манолова. По думите ѝ в някои случаи надценките у нас са в пъти по-високи от тези в Германия.

Тя обвини големите вериги, че работят с висок търговски марж и при условия, които според нея са по-неизгодни за българските потребители в сравнение с германските.

Щайга за производители с наем от 1 евро при всяко зареждане

В студиото на предаването „Денят започва“ Манолова донесе щайга, за да илюстрира практика, за която твърди, че оскъпява разходите на производителите. По думите ѝ четири големи търговски вериги задължават доставчици на плодове и зеленчуци да използват такива щайги.

Депозит от 3,50 евро и такса за всяко внасяне

Манолова посочи, че една щайга струва 3,50 евро, а производителите трябва да внесат депозит в същия размер. Освен това при всяко внасяне на продукция във веригата се начислява наем от 1 евро без ДДС, или 1,20 евро с ДДС.

„На всяко внасяне в тази щайга на зеленчуци, които се продават в търговските вериги, производителят плаща 1 евро наем“, заяви тя. Според Манолова този разход впоследствие се отразява и на цената на продуктите.

Тя нарече щайгата „ударничка“, като посочи, че фирма, свързана с търговска верига, може да получава приходи от 365 евро годишно от ползването ѝ. Манолова сравни модела с наемането на чадъри на морето, но отбеляза, че той работи целогодишно.

По думите ѝ една от веригите обяснила, че щайгите се мият и дезинфекцират, като за тази цел се транспортират до Румъния. Манолова заяви, че това предстои да бъде проверено, но определи таксата като прекомерна. По случая е подаден сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Манолова посочи, че санкцията за подобна нелоялна търговска практика може да достигне до 10% от оборота на съответната верига. Тя заяви, че КЗК следва да защитава доставчиците и да регулира отношенията между търговците и производителите.

Проверки в кухня в Пловдив и склад на търговска верига

Манолова коментира и нарушения, открити в кухня-майка в Пловдив, където се приготвят готови ястия за топлите витрини на голяма търговска верига. По думите ѝ Българската агенция по безопасност на храните е установила лошо състояние на помещенията и технологичното оборудване.

Освен това, според Манолова, в кухнята не са били налични документи, доказващи произхода на използваните продукти. Тя заяви, че трябва да бъдат установени и документирани произходът, срокът на годност и качеството на храните.

Манолова съобщи и за склад на голяма търговска верига, където според нея в нарушение на закона са съхранявани продукти с изтекъл срок на годност. Става дума за месни продукти, за които продължава проверка дали са извозени и унищожени според правилата.

Тя посочи още, че са затворени две топли витрини в супермаркети на друга верига, едната от които в София. По думите ѝ проверките обхващат различни направления, а КЗП проверява за нелоялни търговски практики.

КЗП е наложила санкции за 110 000 евро

Манолова съобщи, че е подписала четири наказателни постановления на обща стойност 110 000 евро. Те са за нарушения, свързани с разминаване между цените на етикетите и сумите, маркирани на касата, както и за фалшиви промоции.

По думите ѝ санкции са наложени и за промоционални оферти, при които количествата на обявените стоки са били силно ограничени. Тя даде пример с промоция, за която в първия ден били налични само шест продукта. Манолова определи подобни практики като заблуждаващи, тъй като клиентите може да купят други стоки, след като не намерят рекламираните.

Предупреждение за реклами на „чудодейни“ хранителни добавки

Председателят на КЗП коментира и хранителни добавки, рекламирани с твърдения, че помагат при различни здравословни проблеми. Тя посочи като пример реклами, според които едни и същи продукти могат да облекчават стомашно-чревни проблеми, да успокояват нервната система и да помагат при автоимунни заболявания. По думите ѝ стига се и до твърдения, че глухарчето и куркумата лекуват рак.

Манолова заяви, че такива реклами са характерни както за онлайн, така и за физически аптеки, а сред най-често измамените са възрастни хора. Според нея търговецът трябва да докаже с документация, анализи и научни изследвания, че рекламираните свойства на продукта отговарят на истината.

Тя предупреди, че често става дума за нерегистрирани хранителни добавки и търговци, които изчезват след кратък период на реклама.