Близки и приятели се сбогуваха за последно със Слави Бинев (ВИДЕО)

Семейство и приятели изпратиха бизнесмена Слави Бинев, който бе убит в дома си в София. Припомняме си ключови моменти от живота и кариерата му – от спортните успехи до политическата му дейност.

На церемонията присъстваха дъщеря му Елена Бинева и синът му Калоян Бинев, които споделиха скръбта си с близките. Сред гостите бяха и видни личности като Румен Петков, Симона Дянкова, Венцеслав Стефанов, олимпийският шампион Йордан Йовчев, Красимир Инински, олимпийската състезателка по таекуондо Кимия Ализаде, Ивайла Бакалова, Евгения Калканджиева, Кирил Вълчев – Скалата, както и княгиня Калина Сакскобургготска със съпруга си Китин Муньос.

Славчо Пенчев Бинев: От спортни върхове до бизнес и политика

Славчо Пенчев Бинев е роден на 10 декември 1965 г. в София. Образованието му започва в спортното училище „Емил Марков“ и Френската езикова гимназия, след което продължава в Националната спортна академия „Васил Левски“.

Спортна кариера: Балкански и европейски шампион по таекуондо

Ранната кариера на Бинев е белязана от успехи в таекуондото. През 1990 г. става балкански шампион, а две години по-късно, през 1992 г., печели европейската титла на открито първенство в словенския град Целие. Спортът остава негова страст и след навлизането му в бизнеса. Той заема ръководни постове в български и международни организации по таекуондо, включително като председател на Българската федерация по таекуондо.

Бизнес империя и противоречия: Началото на 90-те

Паралелно със спорта, Бинев активно развива частен бизнес. В края на 80-те години участва в създаването на клуб за бойни изкуства „Хан Аспарух“. По-късно разширява дейността си в развлекателния бизнес, охранителните услуги, строителството и инвестициите.

Свързвания с „бригада на каратистите“ и охранителни структури

В началото на 90-те години името му се появява в медиите във връзка с конфликти между представители на различни силови групировки. Бинев е свързван с т.нар. „бригада на каратистите“ и с опити за изграждане на алтернативни охранителни структури.

През 1993 г. е създадена асоциация „Защита“, позиционирана като алтернатива на охранителни фирми, свързвани с организираната престъпност. В годините след това Бинев е обект на редица медийно отразени конфликти, включително нападение срещу него в спортния комплекс „Дескрим“ и публични спорове с представители на групировката ВИС-2, сред които и нейния лидер Георги Илиев. Споровете около столичното заведение БИАД също допринасят за противоречивия му публичен образ през прехода.

Политически живот: От Европейския парламент до Народното събрание

През 2007 г. Слави Бинев прави сериозна крачка към политиката, като е избран за член на Европейския парламент от листата на партия „Атака“. През същата година се кандидатира и за кмет на София, насочвайки кампанията си срещу тогавашния кмет Бойко Борисов.

Два мандата в ЕП и проектът ГОРД

На европейските избори през 2009 г. Бинев печели втори мандат в Европейския парламент. Работата му там е фокусирана върху икономически и финансови въпроси, както и международно парламентарно сътрудничество.

Впоследствие отношенията му с „Атака“ се влошават. През 2011 г. той стартира собствен политически проект – ГОРД (Гражданско обединение за реална демокрация), търсейки подкрепа от различни обществени и професионални среди.

Председател на Комисия по култура и медии и оставка

През 2014 г. Бинев е избран за народен представител от Патриотичния фронт в 43-тото Народно събрание. Избирането му за председател на парламентарната Комисия по култура и медии предизвиква остра реакция и протести от страна на културни дейци и журналисти. Под натиска на общественото недоволство, през декември същата година той подава оставка от поста.

Последни години: Фокус върху спортното управление

През 2017 г. Бинев прави опит за завръщане в парламента като кандидат от листата на ДПС в 23-ти МИР – София, но не успява да спечели депутатско място.

След оттеглянето си от активната партийна политика, той насочва цялото си внимание към управлението на спорта. Продължава активната си работа в Българската федерация по таекуондо и участва в дейността на Българския олимпийски комитет.