На церемонията присъстваха много деца и граждани, представители на политически партии, неправителствени организации и съюзи, училища и университети. Те също положиха венци и цветя в знак на признателност.
Тържествен молебен пред паметника на Отец Паисий
Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславската света митрополия.
Организатор на празника е Община Варна, а съорганизатори са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславската света митрополия.
Посланието на Паисий Хилендарски
По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…“
Роден със светското име Петър Баханов и наричан Пенко, Паисий тръгва с тояга в ръка и торба през рамо от град на град, от село на село, от къща на къща и от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието: „…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род“.
Денят на народните будители – памет за просветителите
Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговият епохален труд „История славянобългарска“ се приемат за начало на българското Възраждане. На Деня на народните будители обаче се отдава признателност на цяла плеяда от славни исторически личности.
Това превръща празника не само в ден на българската писменост и култура, но и в ден на родовата памет.
По време на честването бе припомнено и делото на поп Стойко Владиславов, когото историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата „История“. Сред имената, свързани с просветата и духовното развитие на българския народ, бяха посочени още Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски.
Житейският подвиг на тези личности води българския народ и младите поколения към просветата, свободата на духа и културата, както и към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.
Варна също има своите народни будители
По време на празника бе подчертана ролята и на варненските будители. Сред тях са Никола и Сава Георгиевич – основатели на първата българска община, както и Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище.
Припомнен бе и приносът на щедрия спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров, големия книжовник Сава Доброплодни, както и на образованите люде Георги Живков, Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев и Христо Самсарoв.
Сред местните будители са и свещеникът на първата българска църква „Св. Архангел Михаил“ отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов.
В списъка на варненските родолюбци са още Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище „Възрождение“, както и диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество.
Благодарение на тези личности Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център – място, което съхранява паметта за своите будители и до днес.
Leave a Comment