Предвиждат Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет
Законопроектът за българския език, внесен от „Възраждане“, беше приет единодушно на първо четене със 153 гласа „за“. ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене е удължен до максималните три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете, съобщава БТА.
Какво предвижда законопроектът за българския език
Според вносителите законопроектът цели да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика. Той урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера, включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация.
От „Възраждане“ посочват, че в момента над сто закона съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на български език в различни сфери. Според вносителите обаче липсват координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.
Законопроектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика и не ограничава правата на хората, които използват други езици в частната сфера, отбелязват от партията.
Предвижда се Консултативен съвет към Министерския съвет
Проектът предвижда създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Той ще има експертно-консултативни функции, ще координира институционалната политика и ще подпомага дейностите по опазване и развитие на езика. Предвижда се съветът да докладва всяка година за състоянието на езиковата среда.
В състава му трябва да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка към езиковата политика.
Вносителите посочват, че законодателства с подобен характер има във Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша. По думите им такива закони са съвместими с правото на ЕС, когато се отнасят до публичната сфера и не възпрепятстват свободното движение на хора и услуги.
Костадинов: Законопроектът се внася в шести пореден парламент
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отбеляза, че законопроектът се внася в шести пореден парламент от 2021 г. насам. Той заяви, че през последните десетилетия, особено след влизането на България в ЕС, в страната се е установило безпрецедентно и неофициално двуезичие. По думите му това е недопустимо, защото противоречи на Конституцията.
Костадинов коментира, че почти навсякъде българският език е дублиран с английски. „Огледайте се в София, няма да разберете, че се намирате в столицата на държавата, която е дала писмеността, на която пишат повече от 300 милиона души, защото в собствената ни страна кирилицата се чувства все по-дискриминирана, изтласкана и ограничавана“, каза той.
Според Костадинов законопроектът трябва да бъде приет и подобрен с предложенията между първо и второ четене, независимо от несъвършенствата му.
Депутати посочиха непълноти в проекта
Председателят на парламентарната комисия по образованието и науката Димитър Здравков от „Прогресивна България“ заяви, че законопроектът посочва ролята на държавата, но не урежда конкретни задължения и не определя държавните органи, отговорни за изпълнението на заложените политики.
Здравков обърна внимание и на това, че в проекта се предвижда Консултативен съвет за българския език, без да са регламентирани неговите статут, функции и отговорности. Той заяви, че философията и духът на закона съответстват на конституционните постановки и на обществената необходимост от защита на българския език. Затова подкрепя приемането му, но настоява за сериозна работа между първо и второ гласуване, която да отстрани установените непълноти.
Според Здравков трябва да се обсъди и промяна на заглавието на законопроекта, тъй като философията му се отнася до защитата на българския език, а не до неговото уреждане.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС също посочи необходимостта конкретно да бъдат разписани задълженията на институциите, най-вече на Института за български език, който отговаря за езика.
„Има аргументи срещу това, че трябва да има специален закон, смятам, че част от тях са валидни, но лично в мен надделява мнението, че трябва да има такъв законопроект“, каза Вълчев. Той допълни, че езикът е жива система и сам по себе си няма нужда от регулиране, но има нужда от регулиране на обществените отношения.
Вълчев смята, че законопроектът може да бъде подобрен между първо и второ четене. По думите му е добре да бъде създадена работна група с участието и на представители на висшите учебни заведения.
