Законопроектът за българския език не предвижда имената на министерствата да се изписват на латиница. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов на брифинг в парламента. Повод за коментара му стана публикация, според която предложените текстове допускат подобна практика.
Костадинов определи тази информация като дезинформация и представи текстове от законопроекта, за да обясни какво, по думите му, действително предвижда предложението.
Какво предвиждат текстовете за надписите на български език
Според Костадинов член 4, алинеи 1, 2 и 3, регламентира, че устните и писмените изрази, съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство трябва да бъдат на български език. Това се отнася и за надписи върху сгради, превозни средства и униформи.
Той уточни, че под текста на кирилица може да се постави транслитерация на латиница съгласно Закона за транслитерацията. Употребата на чужд език е допустима, когато това е предвидено в специален закон или когато става въпрос за търговска и туристическа дейност.
Костадинов направи разграничение между транслитерация и превод
Лидерът на „Възраждане“ подчерта, че транслитерацията не означава автоматично изписване на български фрази с латински букви. По думите му Законът за транслитерацията урежда български и географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, като Рилския манастир, както и термини с български произход.
Като пример Костадинов посочи, че Министерството на външните работи не би трябвало да изписва името си на английски като „Ministry of Foreign Affairs“.
Спорът за чуждоезичните надписи върху държавни сгради
Костадинов заяви, че българският е единственият официален език в републиката и определи това като европейска практика. Той посочи, че законопроектът е аналогичен на закони, които според него действат в държавите от Европейския съюз.
В отговор на въпрос как чужденците ще се ориентират, ако надписите върху българските държавни институции са само на кирилица, Костадинов посочи, че институциите в други държави също използват официалния език на съответната страна. Като пример даде Френското национално събрание, където надписите са на френски.
Той коментира, че в епохата на изкуствения интелект и телефоните не е сериозно да се твърди, че чужденците няма да могат да се ориентират без задължителни надписи на български и английски език.
Според лидера на „Възраждане“ поставянето на надписи на чужд език върху националните сгради създава впечатление за двуезичие.
Законопроектът може да бъде допълван между четенията
Костадинов заяви, че законът за българския език не бива да бъде собственост само на една политическа партия, защото езикът принадлежи на всички. Той обясни, че предложението е оставено отворено за допълнения и корекции между първо и второ четене, така че различните политически сили да могат да участват във формирането на окончателния текст.
Leave a Comment