По-високи данъчни глоби за граждани и бизнес предвиждат проектозаконите за 2027 г., подготвени от Министерството на финансите. В редица текстове номиналният размер на санкциите остава същият, но сумите се посочват в евро вместо в левове. Така например глобата за закъсняло подаване на годишна данъчна декларация може да стане 500 евро вместо досегашните 500 лева.
От финансовото министерство аргументират предложението с това, че много санкции не са актуализирани от близо 20 години и според ведомството вече са загубили възпиращия си ефект. Работодателски организации обаче възразяват срещу начина, по който се предлага промяната, а представители на малкия бизнес се опасяват от тежки последици.
Какви данъчни глоби предвижда проектът за 2027 г.
Ако проектът бъде приет, санкцията за пропускане на срока за подаване на годишната данъчна декларация ще бъде 500 евро. Глобата за декларация с невярно съдържание се предвижда да нарасне от 1000 лева на 1000 евро.
Работодател, който не е удържал и внесъл дължим данък в бюджета, ще плаща 1000 евро. При повторно нарушение санкцията ще бъде 2000 евро.
Досега гражданите и фирмите са плащали еднакви глоби при нарушения на Закона за данък върху добавената стойност. Новите текстове предвиждат санкциите за фирмите да бъдат увеличени, докато административните наказания за физическите лица ще останат непроменени.
Двойно нарастване на санкциите е заложено и в Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, както и в Закона за счетоводството.
Представител на малкия бизнес се опасява от тежки последици
Ивайло Тотев създава агенция за недвижими имоти преди близо седем години. Днес в компанията му работят 30 души. Той се тревожи, че по-високите глоби ще засегнат най-силно малките и средните предприятия, които невинаги разполагат с отделен счетоводен екип.
„Малкият бизнес не винаги разполага с отделно счетоводство. Много пъти сами си осчетоводяват всички разходи и когато сам носиш шапката на всеки един друг и сам трябва да се оправяш с всичко, е напълно възможно да изтървеш срок или поради липса на специализиран опит да не попълниш нещо, както трябва. Една потенциална двойна санкция може да се окаже пагубна за един малък бизнес“, казва Тотев.
По думите му много малки компании работят с ограничен марж на печалба, затова всеки допълнителен разход може да им се отрази сериозно.
„Повечето, особено малки бизнеси, имат много малък марж на печалба и всеки един допълнителен разход би въздействал изключително негативно. Когато един малък бизнес не печели, а едвам-едвам „диша“, както се казва, дори малка санкция би действала пагубно откъм мотивация на самия собственик въобще да не иска повече да се занимава с този бизнес“, допълва той.
БТПП възразява срещу начина на преобразуване на глобите
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) реагираха остро на предложените промени. Заместник-председателят на организацията Васил Тодоров посочва, че палатата не оспорва правомощието на държавата да променя санкциите, а подхода към това увеличение.
„Държавата има правомощия да извърши подобна промяна, но ние категорично възразихме срещу начина и подхода, по който това нещо се извършва, а именно със 100-процентова трансформация на глобите от лева в евро. Точно този подход и евентуална промяна в цените създаде изключително голямо недоволство сред българските граждани“, коментира Тодоров.
Той предупреждава, че според палатата механичното преобразуване на сумите може да изпрати негативен сигнал към предприятията и гражданите.
„Държавата всячески се опитва да не допусне подобни спекулативни увеличения, а с този подход, без да направи ясен разчет на инфлационните процеси, с едно чисто математическо трансформиране от лев в евро, дава изключително лош сигнал към предприятията и гражданите, което в бъдеще може и да компрометира нейните усилия да се бори с подобно спекулативно увеличение на цените, стоките и услугите“, допълва той.
Финансовото министерство: санкциите трябва да имат възпиращ ефект
В отговор на запитване от Министерството на финансите посочват, че санкциите в българското законодателство са сравнително ниски, а голяма част от глобите не са актуализирани от 2007 г. насам. Според ведомството по-високите санкции ще засягат единствено нарушителите.
„Основната цел на предложението е възстановяването на превантивната и възпиращата функция на закона, тъй като през годините инфлацията и икономическият растеж са обезценили размера на част от санкциите до символични размери. В резултат на промените се очаква да бъде подобрена фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане“, посочват от министерството.
Адвокат: липсва задълбочен икономически анализ
Адвокат Адриян Мурлиев смята, че мотивите към предложенията не са достатъчно добре подготвени и не съдържат задълбочен анализ, който да обоснове рязкото увеличение на санкциите.
„Според мен мотивите не са добре подготвени. Сякаш повърхностно е подходено към тези промени и бланково. Реквизитите са налице, изискванията са спазени, но няма дълбочина на анализа. Липсва и икономическият анализ, който достатъчно убедително да доведе до заключение, че е необходимо такова стремглаво увеличение“, казва Мурлиев.
Той предупреждава, че по-високите глоби може да се отразят на малките и средните предприятия и при формални нарушения, като закъснение от няколко дни при подаването на декларация.
„Ще се отрази със сигурност на някои малки и средни предприятия, особено когато говорим за чисто формални нарушения, които са с ниска обществена опасност. Давам пример – едно необявяване на декларация в срок ще доведе до по-голяма санкция, но това необявяване може да се случи с 2 или 3 дни закъснение. Те не носят обществена опасност за държавата, за бюджета и т.н., за да се налага чак двойна санкция“, допълва адвокатът.
Според юриста някои нарушения трябва да се санкционират сериозно
Мурлиев прави разграничение между формалните пропуски и умишлените опити за укриване на данъци. Според него при съзнателно премълчаване на информация в данъчна декларация сериозните санкции са оправдани.
„Да кажем, ако умишлено си премълчал нещо в данъчната си декларация, тук очевидно става въпрос за опит за укриване на данъци. Не е нормално да говорим за санкции, които са приети преди 20 години и все още да са актуални като размер за такъв тип нарушения“, казва той.
Адвокатът смята, че е необходим по-балансиран подход. По думите му има глоби, които трябва да бъдат актуализирани, защото вече не изпълняват ефективно превантивната си роля.
„Страхът от санкция, когато е в размер на 250 евро, честно казано, липсва. Има много предприятия, които предпочитат да платят дадена санкция вместо да спазят закона, тъй като така ще им излезе икономически по-изгодно“, допълва Мурлиев.
Как може да бъде оспорен законопроектът
По думите на Мурлиев президентът може да наложи вето, след като законопроектът бъде приет на първо и второ четене в Народното събрание. Адвокатът обаче смята, че това вероятно би забавило приемането на закона, без непременно да доведе до промяна.
„Президентът може да наложи вето, след като законопроектът вече мине на първо и второ четене в Народното събрание. Практиката обаче сочи, че такова едно вето най-вероятно няма да доведе до резултати, а просто ще се отложи приемането на закона. Ще мине отново през Народното събрание и ще бъде приет“, казва той.
Друг възможен вариант е президентът да сезира Конституционния съд. Дали ще го направи и дали съдът ще прецени, че има основания за отмяна, остава открит въпрос, посочва Мурлиев.
Проектът предстои да бъде обсъден в парламента.
Leave a Comment