Варна е град с вековна връзка с морето ала днес хората, съхранили практикуването на традиционния риболов, твърдят, че са заплашени да изгубят местата, където съхраняват лодките и оборудването си. Представители на рибарската общност споделят, че спорът не е само за конкретни лодкостоянки. Залогът е дали в съвременния град ще остане пространство за традиционния поминък и културата на рибарството.
Десетилетия история и спорен устройствен статут
Рибарите посочват, че използват определени места от 70-те и 80-те години на миналия век и разполагат с документи, включително стари административни разрешения. Според тях лодкостоянките са били пропуснати в Общия устройствен план през 2012 г., което днес създава правна несигурност и допуска да бъдат третирани като нерегламентирано настанили се. Въпреки че Висшият Административен съд определи рибарите да напуснат, те възнамеряват да продължат да оспорват как се представя историята на въпросните терени от институциите. Освен, че твърденията подлежат на още документална проверка, те заслужават още публичен и безпристрастен отговор.
Търси се опазване на местния поминък и устройствено уреждане на лодкостоянките. Рибарите не настояват непременно за частна собственост, а за достъп до обществен ресурс, необходим за тяхната работа.
Искането им е подкрепено от 27 рибарски сдружения. Общността заявява готовност да защитава интересите си, но и да участва в търсенето на разумно, общоприемливо решение.
Предложение за достъпен пристан
Рибарите твърдят, че са предложили сравнително евтин проект за място на около 100 лодки с ориентировъчна стойност 150-200 хиляди евро. Като възможна локация посочват района на Малка Чайка, където в близост има електричество и вода.
Идеята е за минимална намеса в околната среда: преместваеми съоръжения, без масивно строителство и бетониране, с необходимата инфраструктура, водопопиваща настилка и зеленина. Това е предложение, което може да бъде проверено, съгласувано и осъществено – технически, устройствено и екологично
Поминъкът и природата не сa противопоставени
Рибарите заявяват, че нямат принципни възражения срещу развитието на университетски, спортни или други обществени проекти. Настояват обаче да бъде запазено място и за тях. Посочват, че районът, защоитена зона от Натура 2000 има природна стойност и местообитания на птици, а всяко решение трябва да отчита защитените зони и биоразнообразието.
Така се очертава възможност за съвместяване на три интереса: общественото развитие, опазването на природата и запазването на традиционния поминък.
Институционален натиск или общностно споразумение?
Рибарите твърдят, че работна група е била създадена още през 2023 г., но не е довела до устойчиво решение. Според тях е имало и разбиране да не се пристъпва към изгонване, преди да бъде намерена алтернатива. Наличието на съдебни решения обаче прави необходимо внимателното разграничаване между правните задължения и възможностите за последващо административно споразумение.
Намирането на общо решение може да се осъществи чрез независима гражданска медиация. Организиране на среща с представители на рибарските сдружения, областната и общинската администрация, университетите и екологични експерти ще представи условия за сравняване на възгледи, граждански и административни нужди, документи, за да се уточнят правните условия спрямо практическите общи нужди от съвместна оценка на алтернативните места и подходящите лодкостоянки.
Кзак да има общи решения
Възможното посредничество при срещите между рибари и администрацията не ще проследява какви са били през годините ангажиментите на институциите, нито ще търси да пренебрегва закона и съдебните решения. Целта а да намери законен изход, който не унищожава поминъка на рибарите и не пренебрегва обществения интерес.
Въпросът е дали развитието на Варна може да остави място и за хората, които пазят връзката на града с морето. Морската столица не е само пристанища, ресторанти, хотели и инвестиционни намерения. Варна още има морска общност, автентична история и традиционен рибарски поминък.
