Снимка: МС
Дефицит под 4% и икономически ръст от 2,5% предвижда проектобюджетът на България за 2027 година. Финансовата рамка и основните акценти в нея бяха представени от премиера Румен Радев и вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев в Университета за национално и световно стопанство. Радев определи бюджета като „бюджет на вразумяването“.
Това е първият целогодишен бюджет у нас, изцяло изготвен в евро. В него са заложени приходи от малко над 51 млрд. евро, докато разходите достигат почти 56 млрд. евро. Така дупката в държавната хазна възлиза на 4,9 млрд. евро, или 3,5% от брутния вътрешен продукт.
По методологията, по която работи Европейският съюз, дефицитът обаче е 4,3%. Това означава, че България продължава да бъде изложена на риск от санкции.
В проектобюджета е заложена инфлация от 4%. Държавният дълг ще достигне 31,4% от БВП, като страната ще изтегли нов дълг в размер на 8,6 млрд. евро. Предвидени са и нови задължения от 8,5 млрд. евро през 2028 г. и 7,9 млрд. евро през 2029 г.
„Бюджетът задава визията за развитие на държавата. Целта ни е българите да живеят по-добре и по-сигурно“, заяви Румен Радев.
По думите му пред правителството стои огромното предизвикателство да намали прекомерния дефицит и да свие разходите, без това да води до намаляване на доходите и социалната подкрепа за хората.
Премиерът се позова на данни на Евростат, според които през 2025 г. дефицитът на начислена основа е бил 4%, а не 3%.
„Всяка година разходите растат застрашително. Същите хора, които се движеха по траекторията на тези разходи, сега казват: „Свивайте!“. Добре, а вие защо не свихте? И аз търся съвет и от тези, които ни упрекват, и от всички вас, експертите – дайте предложение как да свием разходите. Защото в тези разходи са и заплати, и пенсии, и социална подкрепа, и текуща издръжка, и капиталови разходи. Кое и как да потиснем, така че да удовлетворим изискванията, за да намалим свръхдефицита?“, попита Радев.
Той подчерта, че разликата между вноса и износа непрекъснато се увеличава в полза на вноса. По думите му промишленото производство вече четвърта година се е „засилило надолу по склона“, а преките чуждестранни инвестиции са на критично ниски нива и продължават да намаляват. Очаква се резултатът за 2026 г.
Премиерът посочи и данни от доклади на Сметната палата. Според тях има неразплатени задължения от 1,8 млрд. евро към общините за вече свършена работа, както и 0,77 млрд. евро задължения към Агенция „Пътна инфраструктура“.
„Като добавим 1,4 милиарда лихви, които трябва да платим за 2027 година, ние сме вече близо 4 милиарда назад“, каза Радев.
Той описа състоянието на бюджета с метафората за тежък камион без спирачки:
„Ако ме питате какво е Бюджет 2027, ще ви отговоря много просто – това е един тежък камион с отказали спирачки, който лети надолу по склона към пропастта и ние трябва да го спрем и да го върнем обратно нагоре по склона. Това е задачата пред нас. За нас е най-важно да пречупим посоката, да пречупим тази траектория, която ни води към пропастта.“
Финансовият министър Гълъб Донев също коментира трите одитни доклада на Сметната палата.
По думите му одитът на АПИ е установил поети ангажименти за 18 млрд. 236 млн. и 800 хил. лева при утвърдена разходна база от 11 млрд. 396 млн. и 100 хил. лева. Открити са 1017 неодобрени сертификата за близо 1 млрд. и 200 млн. лева.
Допълнително са отчетени 312 млн. и 500 хил. лева за индексация на договори и близо 6 млн. и 200 хил. лева за лихви.
Донев посочи, че през 2025 г. са изплатени около 400 млн. евро по инвестиционната програма за общински проекти, докато сега се изплащат близо 800 млн. евро. Оставащите задължения за разплащане са в размер на 1,8 млрд. евро. Според него тази тежест ще се пренася и към бюджетите за 2027 и 2028 г.
Одитите на социалните плащания показват значителен ръст на разходите. Разходите за пенсии са се увеличили повече от два пъти, социалните плащания също са нараснали повече от два пъти, а средствата за лична помощ са се увеличили над шест пъти.
В същото време покритието на разходите на държавното обществено осигуряване със социалноосигурителни вноски е намаляло с 5 процентни пункта.
От 10 юли 2026 г. за България е задействана процедура по прекомерен дефицит. Гълъб Донев предупреди, че страната трябва да се съобрази с препоръките на Европейската комисия, за да избегне наказателни процедури.
Оздравяването на публичните финанси, засилването на социалната подкрепа и повишаването на доходите ще бъдат сред основните приоритети на правителството през следващата година.
Правителството залага бюджетният дефицит да бъде 3,5% от БВП през 2027 г., като целта е той да падне под 3% до 2029 г. Инфлацията се очаква да бъде 4% през 2027 г., а през 2029 г. да се понижи до 2,4%. Прогнозната безработица за периода 2027–2029 г. е 3,4%.
Номиналният брутен вътрешен продукт през 2027 г. се очаква да достигне 141,3 млрд. евро. Разходите за отбрана са заложени на 2,23% от БВП, а капиталовите разходи трябва да достигнат 6 млрд. евро.
Държавният дълг се очаква да бъде 31,4% от БВП в края на 2027 г. Гълъб Донев подчерта, че България запазва четвъртата си позиция в Европейския съюз сред държавите с най-нисък дълг.
Административната реформа предвижда в рамките на три години да бъдат съкратени над 5000 щата. Най-сериозно това ще се отрази на работещите в Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
„Трудната част ще е административната реформа“, каза Радев. Той подчерта, че няма да има механични съкращения.
Премиерът посочи, че в МВР е започнал процес по освобождаване на оперативните структури от хора с ТЕЛК.
„Ще продължим да защитаваме интересите на хората с увреждания. Но ще бъдем безкомпромисни към фалшивите ТЕЛК-ове. Вече сме разработили механизми за скрининг, за установяване, за пресичане и за недопускане в бъдеще“, каза Радев.
В МВР вече се освобождават и служители, които едновременно получават пенсия и заплата.
В публичните предприятия членовете на бордовете ще бъдат намалени от петима на трима. Предвижда се и оптимизация на персонала.
„Заплатите ги намаляваме чувствително. Има такива, които не са прилични, не съответстват на функциите на дадената структура и финансовото ѝ състояние. Където не се изисква по закон – премахнахме одитните комитети“, обясни Радев.
Основните данъчни ставки се запазват. ДДС остава 20%, корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица остават 10%, а данъкът върху дивидентите – 5%.
Не се предвижда промяна и в размерите на здравните и социалноосигурителните вноски. Държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт обаче ще започнат да плащат личните си осигурителни вноски.
Максималният осигурителен доход се повишава на 2400 евро.
Сред новите мерки е еднократен данък върху свръхпечалбата в размер на 33%. От събраната сума 30% ще бъдат връщани за реинвестиции.
Данъкът върху разходите в натура се увеличава от 3% на 7%. Предвижда се и по-висок акциз за луксозните автомобили с мощност над 340 конски сили, както и за цигарите, алкохола и горивата.
Прагът за регистрация по ДДС се повишава на 60 000 евро от 2027 г.
Гълъб Донев заяви, че правителството ще се стреми към консолидация на публичните финанси чрез мерки за повишаване на събираемостта на приходите, оптимизация на разходите и изпълнение на ангажиментите към НАТО.
„Независимо какво е финансовото състояние на държавата, ние имаме фокус върху демографската политика и семейството“, каза премиерът.
Предвижда се увеличение на минималната работна заплата и пенсиите, както и на възнагражденията на учителите, университетските преподаватели и служителите в администрацията.
Ваучерите за храна ще могат да достигнат 200 евро, но сумата над 102 евро ще се облага със 7% данък.
Увеличение няма да има за заплатите в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, силовите структури, магистратите, депутатите, министрите, заместник-министрите, началниците на кабинети, ръководствата на комисии и регулаторните органи.
Минималната работна заплата ще стане 660 евро, а възнагражденията на педагогическите специалисти ще бъдат увеличени с 5%.
Пенсиите ще бъдат осъвременени със 7,8% от 1 юли 2027 г. За това са предвидени допълнителни 552,6 млн. евро. Максималната пенсия се повишава до 1874 евро, а линията на бедност – до 443 евро.
Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще бъде увеличено на 450 евро. Предвиждат се и допълнителни 72,5 млн. евро за подкрепа на семействата. Девет от общо 12 вида помощи ще бъдат увеличени.
Данъчните облекчения за деца ще бъдат 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три или повече деца.
Залага се и ново облекчение за детско развитие. То предвижда намаление на годишната данъчна основа с 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две деца и 6000 евро за три деца.
От 1 януари възможностите за родителите да получават данъчни облекчения се разширяват. До 200 евро могат да бъдат върнати обратно в семейството за разходи за спорт, езикови школи и частни лекари.
За да достигнат тези средства до семействата, са поставени важни условия. Облекчението може да се ползва само от единия родител. Кандидатът трябва да има напълно „чисто данъчно досие“. Стара глоба към КАТ или неплатен данък за автомобила лишават родителя от правото на тази помощ.
Допълнителни 493 млн. евро ще бъдат насочени към Националната здравноосигурителна каса. За възнагражденията на лекарите специализанти са предвидени още 30 млн. евро.
Заплатата на специализант, приет по държавна поръчка, ще бъде 1900 евро, а възнагражденията на останалите специализанти ще се увеличат с 350 евро, обясни вицепремиерът Гълъб Донев.
За Националната детска болница са заложени 50 млн. евро, към които ще бъдат добавени още 48 млн. евро в капитала ѝ.
В сферата на образованието се предвиждат 36 млн. евро повече за безплатни учебници от първи до 12. клас. Стипендиите за учениците в гимназиален етап ще бъдат увеличени с 20%, а за професионалното и техническото обучение ще бъдат отделени допълнителни 10 млн. евро.
Други 27,3 млн. евро ще бъдат насочени към студентските столове и ремонтите на общежития.
„Отбраната е абсолютен приоритет. Виждаме какво става около нас. Ние трябва да развиваме своите способности. Тя е най-големият бенефициент по отношение на капиталовите разходи с 418 милиона повече от 2026 година“, каза Радев.
Премиерът посочи, че изграждането на всички магистрали само с публични средства би отнело 50 години.
„Затова вече имаме Закон за публично-частното партньорство“, поясни той.
„Залагаме рекордна сума 65 милиона евро, за да може масирано да проектираме всички тези проекти. Нашата амбиция е догодина да направим всичко възможно да имаме споразумения, така че да се започне реално строителство, и то по много обекти едновременно. Целта е в рамките на до два мандата всичко това да може, и аз смятам, че ще се построи“, каза Радев.
В бюджета е заложено стимулиране на икономическия растеж. Прагът за задължителна регистрация по Закона за ДДС се увеличава на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., на 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и на 75 000 евро от 1 януари 2029 г.
Предвижда се и въвеждане на задължително електронно фактуриране за местни доставки.
Инвестициите ще бъдат насърчавани с 60 млн. евро. Средствата за развитие на индустриални зони и паркове се увеличават с 51 млн. евро. Осигуряват се още 10 млн. евро за партньорство с международни институции за публично-частно партньорство.
С 10 млн. евро се увеличават средствата за средните професионални технически училища. Разширява се и подкрепата за приоритетни проекти, свързани със средния бизнес.
Прагът на инвестициите се променя от 25 на 15 млн. евро, а изискването за броя на работните места се намалява от 100 на 40.
Средствата за наука се увеличават с почти 100% и достигат 62 млн. евро.
Премиерът изтъкна редица инициативи в тази сфера, важни за България, сред които изграждането на първата гигафабрика за изкуствен интелект у нас, европейският цифров портфейл, сътрудничеството с Европейската космическа агенция и с инициативата „DIANA“ на НАТО.
Радев посочи и данъчните облекчения за инвестиции във високи технологии, дигитализация и иновации.
Румен Радев обясни защо за представянето на бюджета е избрана аулата на УНСС.
„Искахме открито да го представим. За нас е важен диалогът с гражданите и работодателите. Бюджетът не е само сухи таблици и цифри“, каза премиерът.
Гълъб Донев подчерта, че представянето в университетска среда не цели да измести дебата от Народното събрание или Министерския съвет, а да постави началото на открити обществени консултации.
Следващата седмица предстоят срещи със социалните партньори, а в сряда проектът ще бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В деня, в който в УНСС властта говореше за финансовата дисциплина на държавата, в лафката на университета се оказа, че има още какво да се учи по темата.
Обектът се оказа данъчен нарушител. На витрината му беше залепена бележка, според която търговецът е запечатан заради данъчни нарушения.
Окръжна прокуратура – Варна ръководи разследване във връзка с открити останки от човешки тела на…
На 6 ноември 2026 г., по време на Годишния бал на Камарата на строителите в…
Карлос Насар се завърна в България след шампионата по вдигане на тежести в Китай, където…
Житото е неизменна част от традицията на Задушница. То се приготвя за помен и се…
Архангелова задушница, известна още като Мъжка задушница, ще бъде отбелязана на 7 ноември в Добрич…
На 7 ноември отбелязваме Архангелова задушница – ден, посветен на паметта и почитта към починалите.…
Leave a Comment