48 години от трагедията в Белослав, при която загиват 65 души

На 7 ноември 1978 г. се случва един от най-трагичните водни инциденти у нас през последните десетилетия. При преобръщането на понтонен мост между двата бряга на Белослав загиват 65 души, удавени в студените води на плавателния канал.

Трагедията се разиграва на подвижната пешеходна пътека над канала, свързващ Варненския залив с Пристанище Варна-Запад. По онова време Белослав е село Гебедже.

Как се стига до трагедията в Белослав

Връзката между двата бряга се осъществява с пешеходен понтонен мост, предназначен за единично преминаване, и с ферибот, който превозва големи групи хора и автомобили.

На 7 ноември 1978 г. в Белослав се провежда традиционният голям събор по случай празника на селото. Хиляди хора от региона гостуват на свои близки. Къщите са разположени от едната страна на канала, а железопътната гара и шосето – от другата.

Около 18 часа стотици хора се събират, за да преминат към гарата и да хванат извънредния влак до Варна. Никой обаче не иска да чака ферибота. Тълпата се насочва към нестабилния понтонен мост, дълъг около 150 метра.

От тежестта на хората съоръжението се накланя и преобръща. В дълбокия над 12 метра плавателен канал падат около 100 души, сред които много жени и деца.

Спасителната операция продължава две денонощия

Една от картините на трагедията остава завинаги в паметта на свидетелите – бебешка количка, плаваща по вълните като лодка. Детето в нея има късмет и е спасено.

В спасителната операция се включват всички средства на бреговата охрана във Варна. Хора от брега също скачат във водата, за да помагат на давещите се.

Операцията продължава две денонощия. В нея участват всичките 10 водолази от Аварийно-спасителната служба във Варна.

Най-много удавени са открити по парапетите на моста. Те са били притиснати от тълпата и не са успели да изплуват. Други хора са останали захлупени от обърнатия понтон.

Неспазване на правилата и липса на контрол

Главната причина за инцидента е неспазването на правилата за движение по подвижната пешеходна пътека над канала море–езеро, разделящ тогавашното село Белослав.

Понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато тълпата тръгва по него. Нито охраната, нито спуснатата бариера успяват да спрат хората. Съоръжението е предназначено само за единично преминаване, което е посочено и на табелата с инструкции на брега.

Според разказите за трагедията група мъже вдига бариерата, след което останалите чакащи се насочват към нестабилния понтонен мост. Охраната на брега не успява да спре тълпата и съоръжението се преобръща.

Понтонният мост е премахнат след инцидента

След голямата трагедия плаващото мостово съоръжение е премахнато. Оттогава пътната връзка между двата бряга на Белослав се осъществява само с ферибот.