Петък 13-и носи ли нещастие? Статистиката посочва по-рискови дати

Кои дати са по-опасни от петък 13-и?

Петък 13-и често се свързва с неприятности – от разлято кафе и изгубени ключове до пътни произшествия. Статистиката обаче не потвърждава, че датата носи нещастие. Напротив, има други дни, в които се регистрират повече катастрофи или се наблюдават необичайни тенденции, пише германското списание „Шпигел“.

През 2026 г. петък 13-и ще се падне три пъти – максималният възможен брой за една календарна година. Но има ли действително основание за притеснение?

Защо петък 13-и се смята за нещастен ден

Петъкът и числото 13 отдавна са свързвани с лоши предзнаменования. Според християнската традиция Исус Христос умира на кръста в петък, след като е предаден от Юда – тринадесетия участник в Тайната вечеря.

Числото 13 се възприема и като нарушаващо хармонията на числото 12, което присъства в различни системи и традиции: годината има 12 месеца, зодиакът – 12 знака, а традиционният часовник обикновено е с 12 цифри. На този фон числото 13 придобива мрачната слава на „дяволската дузина“. В картите Таро тринадесетата карта е тази на смъртта.

Суеверие, разпространило се от САЩ

Страхът от петък и страхът от числото 13 първоначално съществували независимо един от друг. Едва през XX век те се обединяват в мита за предполагаемия нещастен ден, обяснява културният историк Гунтер Хиршфелдер от Университета в Регенсбург.

Популярността на суеверието нараства след публикуването през 1907 г. на американския трилър „Петък, тринадесети“ от Томас У. Лоусън. Книгата разказва за борсов срив на Уолстрийт. От 50-те години на XX век суеверието започва да се разпространява и във Федерална република Германия.

Хората се интересували от всичко, което идва от САЩ, посочва Хиршфелдер. Митът предлагал и увлекателна смесица от страх и развлечение. Вестниците продължават да публикуват истории за зловещия петък 13-и, а постоянното четене и обсъждане на темата може да създаде впечатлението, че страхът от датата съществува от незапомнени времена. „По същество това е медиен шум“, смята историкът.

Има ли повече катастрофи на петък 13-и?

На пръв поглед някои статистически данни сякаш подкрепят суеверието. В германската провинция Баден-Вюртемберг между 2012 и 2024 г. на петък 13-и са регистрирани средно по 166 пътнотранспортни произшествия – с 33 повече спрямо останалите дни.

Математикът Кристиан Хесе от Университета в Щутгарт обаче казва, че причината не е лошият късмет, а самият петък. В този ден по пътищата традиционно има много автомобили: семействата тръгват на кратки пътувания, работници се прибират след работната седмица, а част от шофьорите са уморени и мислено вече са в почивните дни.

Нито един друг ден от седмицата не регистрира толкова много катастрофи, колкото петък. През последните години обаче трафикът в този ден е намалял, тъй като все повече хора работят от вкъщи или изобщо не работят в петък.

При сравнение с останалите петъци статистиката за Баден-Вюртемберг не показва повишен риск на 13-о число. Наблюдаваните разлики могат да се обяснят със случайни колебания, посочва Хесе. Той казва, че не познава статистика, която да доказва, че петък 13-и носи нещастие.

Данните на германската застрахователна компания R+V дори показват, че на тази дата се подават по-малко заявления за обезщетения за щети, отколкото през останалите дни. Възможно обяснение, предполага Хесе, е, че хората се държат по-предпазливо. Така митът за петък 13-и може дори да го превръща в щастлив ден.

Рожденият ден и 1 май са по-рискови

Статистиката показва различни тенденции при други дати. Според Кристиан Хесе необичайно много хора умират на рождения си ден. Смъртността тогава е приблизително с 14% по-висока.

При мъжете рискът от смърт е повишен и през седмицата преди рождения ден, докато при жените това се наблюдава през седмицата след него. Хесе предполага, че възрастните жени може би искат да доживеят рождения си ден, за да видят близките си още веднъж. Мъжете, от друга страна, вероятно не очакват с особено нетърпение семейното празненство.

Особено много катастрофи се случват и на 1 май. Според Хесе една от причините е, че много хора отново се качват на мотоциклетите си след зимната пауза. На Деня на труда мнозина почиват и се включват в групови пътувания с мотоциклети. Допълнителното движение на туристи и любители на еднодневните екскурзии натоварва пътищата и увеличава риска от произшествия.

11 декември – денят на разделите

Друга дата, свързвана с нещастие – този път в любовта, е 11 декември. Анализи на данни от социалните мрежи показват, че на този ден повече двойки обявяват раздялата си, отколкото на който и да е друг.

Във Facebook потребителите могат да посочват семейното си положение или статуса на връзката си. На 11 декември необичайно много хора променят статуса си от „обвързан“ на „необвързан“. Така датата придобива известност като „деня на разделите“.

Хесе смята, че това не е изненадващо. С наближаването на края на годината хората започват да преосмислят живота си. Роля може да има и наближаващата Коледа: някои вероятно се питат дали искат да прекарат празника с настоящия си партньор или партньорка. След раздялата отпада и необходимостта от купуването на скъп подарък.

Как страхът от числото 13 влияе на ежедневието

Макар статистиката да не потвърждава суеверията за петък 13-и, страхът от числото 13 продължава да има реални последици. В много самолети няма тринадесети ред седалки, а някои хотели избягват обозначението на тринадесети етаж. В асансьорите там понякога се преминава директно от дванадесетия към четиринадесетия етаж.

Страхът от петък 13-и има и специално научно название – параскаведекатриафобия. Той не е официално признато заболяване, но се твърди, че някои хора се страхуват толкова силно от датата, че не смеят да станат от леглото, за да не им се случи нещо лошо.

Кристиан Хесе разказва, че композиторът Арнолд Шьонберг вероятно е постъпвал така. Предпазливостта обаче не му помогнала: музикантът починал през 1951 г. в петък 13-и, малко преди полунощ.

Ще изчезне ли митът за петък 13-и?

В наши дни почти никой вече не изпитва сериозен страх от петък 13-и, смята културният историк Гунтер Хиршфелдер. Според него суеверието постепенно може да изчезне.

В социалните мрежи най-бързо се разпространяват изображения и видеоклипове, а ежедневните несполуки на петък 13-и не предлагат особено впечатляващи визуални материали. Снимка на изцапан пуловер или вдлъбнатина по автомобил трудно би предизвикала интерес, а изгубеният ключ не може лесно да бъде заснет.

Хиршфелдер обаче съжалява за вероятното изчезване на мита. Във време, когато много хора прекарват часове в социалните мрежи и получават персонализирано съдържание, което затвърждава възгледите им, петък 13-и остава една от малкото безобидни теми за разговор, разбираеми за всички.

Ако историята за петък 13-и изчезне, заключава Хиршфелдер, може би единственото, което ще остане като спойка на обществото, ще бъдат шегите за германските железници.