реклама

Руският бизнес елит вече мисли за бъдещето след Путин

Кадър: Youtube/Guardian News

Какво ще стане с Русия след Путин: Трите сценария пред олигарсите

Часове след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Владимир Путин събра най-богатите руски бизнесмени в Екатерининската зала на Кремъл. Повече от 30 души седяха един до друг покрай стената, с маски заради пандемията от COVID-19. Журналист на руски вестник ги описва като „бледи и недоспали“.

Путин заел място в противоположния край на залата, оставяйки голямо разстояние между себе си и бизнесмените. Както обикновено, той не носел маска, съобщава Би Би Си. С характерния си завоалиран език руският президент дал да се разбере, че очаква от тях подкрепа за войната.

„Бих искал да ви призова да проявите разбиране към случващото се и да работим заедно с правителството, за да намерим инструментите, които ще подкрепят производството, икономиката и работните места“, заявил той.

В публикуваното от Кремъл видео от срещата нито един от поканените милиардери не казва нищо. Мълчанието отдавна е характерно за най-богатите руснаци: през десетилетията на управлението на Путин те са научили, че цената на откритото несъгласие може да бъде висока.

Днес обаче зад привидното мълчание се долавят признаци на промяна. Част от представителите на някогашния могъщ руски бизнес елит започват да си представят как би изглеждала страната след Путин. Те се питат дали Русия може да се върне към модела от 90-те години на миналия век, когато олигарсите имаха значително политическо влияние, или пък да намери по-здравословен политически път.

Журналистът Аркадий Островски от британското издание „Икономист“, който следи процесите в Кремъл и наскоро е разговарял продължително с един от най-богатите руснаци, определя промяната в нагласите като „историческа политическа промяна“.

Неспокойните олигарси: от възхода през 90-те до подчинението на Путин

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. поставя началото на нова и влиятелна прослойка в Русия. Хора, възползвали се от края на комунизма, натрупват огромни богатства и започват да търсят контрол над политиците в собствен интерес. Наричат ги „олигарси“ – дума, произлизаща от древногръцкото название за малцината, които управляват. По онова време парите означават власт.

Това са т.нар. „диви 90-те години“, когато на сцената се появяват „новите руснаци“. Огромни държавни компании са разпределяни между частни собственици, а хората с подходящите връзки се превръщат в милионери и дори милиардери почти за една нощ. Корупцията е повсеместна, шуробаджанащината процъфтява, а поръчковите убийства са често явление.

Почти веднага след първото си избиране за президент през 2000 г. Путин подчинява олигарсите. Той няма намерение да споделя властта и успява да се противопостави на милиардерите, като укрепва централното управление на фона на възстановяващата се руска икономика.

Случаят Ходорковски и цената на откритото несъгласие

През 2003 г. Михаил Ходорковски, тогава най-богатият човек в Русия и собственик на петролна компания, обвинява Путин, че управлява на фона на широко разпространена корупция. Ходорковски е финансирал няколко опозиционни групи. Впоследствие прекарва 10 години в затвора, след като е осъден за укриване на данъци, измами и присвояване. Той отрича обвиненията. Случаят се превръща в предупреждение за онези, които биха се осмелили да критикуват властта.

Дори някои олигарси да са се противопоставяли на войната, те предпочитат да запазят мнението си за себе си. Финансистът Бил Браудър, бивш най-голям чуждестранен инвеститор в Русия, разказва, че руските олигарси се смалявали и губели самоувереност в присъствието на Путин. Браудър е забранен за влизане в страната през 2005 г. след кампанията си срещу корупцията.

Той си спомня срещите им на Световния икономически форум в Давос в годините преди войната, когато олигарсите все още били добре дошли там.

„Помня как виждах олигарси да се разхождат така, сякаш светът им принадлежи – изключително арогантни и самоуверени хора. След това се появяваше Путин и беше забележително да видиш как тези предполагаеми алфа мъжкари се превръщат в напълно подчинени, почти отчаяни ученици“, казва Браудър пред Би Би Си.

След началото на войната през 2022 г. Кремъл продължава да държи богатите бизнесмени под контрол чрез политика на поощрения и наказания. Критиците на войната губят активите си, докато лоялните на властта получават доходоносни държавни поръчки, свързани с военните действия.

Днес в Русия има повече милиардери от всякога – общо 155 според списание „Форбс“. Общото им богатство достига рекордните близо 700 милиарда долара. Въпреки това дори онези, които са останали лоялни на Кремъл и са били възнаградени за това, не изглеждат доволни. Част от тях започват да изпитват все по-голямо безпокойство.

Автокрация, олигархия или демокрация?

Милиардите вече не осигуряват на руските богаташи същото влияние. В самата Русия те не могат да купят политическа власт така, както са го правили през 90-те години.

„Те нямат никакви карти, нямат ход. Богати са, защото имат връзки с Путин, а не защото Путин зависи от тях“, казва Дмитрий Некрасов, политик и анализатор, живеещ в изгнание.

Извън Русия ситуацията също не е благоприятна. Заради западните санкции, наложени след пълномащабната инвазия в Украйна, руските милиардери са нежелани в много западни държави.

„Третират ги като дребни престъпници. Не могат да летят с частните си самолети, а яхтите им не могат да акостират в най-престижните пристанища в Европа. Сигурно е много неприятно и унизително за тях“, коментира Браудър.

Затова някои от тях вече тихомълком започват да мислят за времето след напускането на Путин, разказват пред Би Би Си анализатори, които следят средите на най-богатите руснаци.

Няма непосредствени признаци, че президентът ще се оттегли, нито основания да се смята, че има сериозни здравословни проблеми. Путин навърши 74 години миналия месец и управлява в Кремъл вече четвърт век. В Москва обаче знаят, че един ден той ще напусне поста си.

Миналата година, попитан от Ройтерс дали възнамерява да остане на власт до 2036 г., когато технически изтича конституционният му мандат, Путин отговори: „Само Бог знае дали ще имаме достатъчно здраве“.

Ако Путин подаде оставка или почине, докато е на поста, премиерът Михаил Мишустин ще поеме президентските правомощия. Той обаче не е демонстрирал президентски амбиции – вероятно именно това е една от причините да бъде назначен на поста. Подобен развой може да създаде вакуум във властта.

Три възможни сценария за Русия след Путин

Според анализаторите, с които Би Би Си разговаря, пред Русия могат да се очертаят няколко сценария:

  • Демокрация: една от надеждите в Русия и на Запад е страната да бъде управлявана от гражданите, а не от нова група олигарси или пореден авторитарен лидер. Анализаторите обаче смятат този вариант за най-малко вероятен. При управлението на Путин ключови демократични институции са били отслабени или унищожени.
  • Нова форма на автокрация: друг политически лидер може да наследи Путин и да продължи политиката му на репресии. Според руската журналистка и анализаторка в изгнание Александра Прокопенко това не би означавало незабавно появяване на нова силна диктатура. Подобни процеси изискват време, а в началото наследникът вероятно ще разполага с по-малко ресурси и влияние от Путин.
  • Завръщане на олигархичното управление: бизнес елитът може отново да си върне политическата власт, а Русия – да се върне към система, наподобяваща тази от 90-те години. Некрасов, бивш съветник в Кремъл и опозиционен политик, който сега живее в изгнание, смята, че страната при такъв развой може да бъде управлявана от няколко влиятелни елитни клана, обединени с големия бизнес.

Именно последният сценарий е предпочитан от много олигарси. Те биха искали да се върнат към времето, когато мнението им се вземаше предвид, активите им не бяха отнемани и правилата на играта им бяха ясни, казва Прокопенко, която многократно е разговаряла с някои от най-богатите хора в Русия.

Макар влиянието им да е силно ограничено в сравнение с 90-те години, олигарсите продължават да имат значение за бъдещето на страната. Предвид огромното им богатство е вероятно рано или късно те отново да се опитат да възстановят политическото си влияние.

Някои вече се опитват да изградят отношения с подходящи представители на службите за сигурност и министри, казва Некрасов. По-сериозните стъпки обаче са твърде опасни. Според него поведението на олигарсите през следващите години ще зависи от финансовото им състояние. Онези със значителни ликвидни средства ще се чувстват по-уверени да участват в политически маневри и да се подготвят за периода след Путин. Бизнесмените, чието богатство зависи от държавни поръчки или благосклонността на властта, ще се страхуват да не загубят всичко.

От „Началник“ до „Дед“: промяна в начина, по който говорят за Путин

Прокопенко отбелязва и промяна в обръщенията към руския президент. Преди богатите руснаци го наричали „Началник“, „Първи“ или използвали инициалите му „ВВ“ – названия, изразяващи известна почит. Сега обаче започнали да го наричат „Дед“, което може да се преведе като „старец“ или „дядо“ и носи по-скоро пренебрежителен оттенък.

Някои от богатите руснаци копнеят за „завръщане на политиката в живота на хората“, казва Прокопенко. Това би означавало по-малко репресии, повече свобода на словото и по-здравословна конкуренция между политическите партии и лидерите.

Засега обаче те се страхуват да предприемат действия заради задушаващата политическа атмосфера в страната. Прокопенко разказва за разговор с един от олигарсите, който през цялото време седял върху телефона си, защото се опасявал, че тайните служби могат да подслушват комуникацията му по електронен път.

„Помислих си, че това е страх от абсолютно сталинистки тип. Напълно ирационален е“, казва тя.

Неочакваното интервю на Андрей Мелниченко

Интересна следа за това какво биха искали олигарсите от бъдещето след Путин даде Андрей Мелниченко, известен като „краля на торовете“ и определян като осмия най-богат руснак в момента.

По-рано тази година той изненада наблюдателите с интервю за британското списание „Икономист“ – рядка стъпка за богат руски бизнесмен, особено пред медия от държава, която Кремъл смята за недружелюбна. Изданието публикува и авторски текст от него.

В част от интервюто Мелниченко повтори позиции, близки до тези на Кремъл. Той заяви, че Украйна е бойно поле между Русия и Запада, и изрази мнение, че западните държави са пренебрегнали опасенията на Москва за сигурността и застрашават суверенитета ѝ.

По-интересна обаче беше друга част от позицията му. Мелниченко не призова Путин да напусне властта, но настоя за промяна, която да сложи край на едноличното управление в Русия. Според него страната трябва да поддържа по-активни отношения с останалия свят.

Прокопенко смята, че с интервюто бизнесменът се е опитал да предизвика обществен дебат.

„Това беше призив към богатите хора като него да започнат да говорят“, казва тя.

Аркадий Островски, провел интервюто, разказва, че двамата са имали „напрегнати и разгорещени дискусии“ в хотели и кафенета, докато пиели много кафе, а понякога и пушели. По думите му Мелниченко изглеждал искрено обмислящ отговорите си, вместо да използва заучените фрази, типични за политиците.

Нищо в Русия обаче не е просто. Повечето наблюдатели смятат, че интервюто вероятно е било проведено с някаква форма на одобрение от Кремъл – изрично или мълчаливо. Не е ясно защо властите биха позволили подобен необичаен призив за промяна. Възможно е да са искали да покажат, че в страната все още има известна степен на политически плурализъм.

Нито един от останалите олигарси не излезе публично в подкрепа на Мелниченко. Островски обаче смята, че бизнесменът не е говорил само от свое име, а е изразил настроенията и на други представители на руския бизнес елит.

Част от олигарсите се надяват след оттеглянето на Путин Русия да се превърне в т.нар. „олигархична република“ – система, наподобяваща тази от 90-те години, в която бизнес елитът отново има водеща роля в управлението.

Въз основа на дългогодишните си наблюдения върху Русия Островски казва, че много от най-богатите хора в страната изпитват „усещане за пълна безизходица, до която тази война доведе Русия, и липса на бъдеще“.

Защо олигарсите не действат срещу Путин?

Въпреки че мислят за живота след Путин, засега няма особени признаци, че олигарсите ще предприемат действия в тази посока. Браудър, един от най-изявените критици на руския президент, смята, че макар много бизнесмени да са недоволни, те едва ли ще заговорничат срещу Путин, докато той е жив.

„Те разбират, че ако направят нещо, с което да предизвикат Путин, той ще ги убие. А Путин е много параноичен дребен човек“, казва Браудър.

Американският финансист Майк Калви, който в миналото беше сред ключовите инвеститори в Русия, споделя подобно мнение.

„Какво могат да направят, освен да отидат директно в затвора и да загубят активите си? Лесно е за хората, които седят в Лондон, да кажат: „Защо просто не се изправите всички и не отидете направо в затвора?“. Точно това ще се случи“, коментира той.

В миналото най-богатите руснаци можеха да влияят върху решенията на най-високо политическо ниво. След напускането на Путин те със сигурност ще се опитат да си върнат част от някогашното влияние. Големият въпрос остава дали останките от сегашния режим ще им позволят да го направят.



🚀 За реклама в "Нова Варна

Супер оферта! Две рекламни публикации за само 300 лв. – максимална видимост за бизнеса ти! 📩 Свържи се на mediashop.bg@gmail.com

📲 Изпрати сигнал

Изпращате вашите сигнали и нередности по статии публикувани в медия “Нова Варна” на имейл: 📩 press.novavarna@gmail.com

➡️ Последвайте ни за още актуални новини в Google News

➡️ Следете за важни новини от Варна във Viber