Морски дронове, подводни роботи, интелигентни буйове и технологии с изкуствен интелект подпомагат учени и експерти в изучаването и опазването на Черно море. Инвестициите за българските партньори по проектите надхвърлят 2,5 млн. евро.
Съвременната техника се използва за наблюдение на морската среда, изследване на биоразнообразието, проследяване на рибните запаси и откриване на замърсяване. В инициативите участват български институти, университети, общини и организации, които си сътрудничат с партньори от региона.
Подводен дрон изследва морското дъно и местообитанията
Институтът по океанология към Българската академия на науките е закупил подводен дрон за инспекция, наблюдение, пробонабиране и измервания в морски води. Той може да идентифицира и документира живи обекти и да работи на дълбочина до 350 метра. Дронът е маневрен и стабилен при силни течения, а различните му компоненти и аксесоари позволяват прецизни измервания и подводно картографиране.
Освен за екологични изследвания, апаратът може да се използва за проучване на подводни обекти, включително археологически, за откриване на морски отпадъци по дъното, картиране на местообитания и батиметрични изследвания, както и за подводен оглед на морски съдове. Проектът предвижда и използване на подводни камери, технологии за дистанционно наблюдение, пасивна акустика, машинно обучение и моделиране. БАН си партнира с институции от Румъния, Украйна и Турция.
Вече са проведени две експедиции с подводния дрон. Наблюденията обхващат акваторията между нос Галата и устието на река Камчия, района между нос Калиакра и Тюленово, както и южното Черноморие. Изследвани са представители на рибната фауна, ракообразните, мекотелите и мешестите, както и различни крайбрежни местообитания в българската акватория.
Събрани са и проби за анализ на екологична ДНК (eDNA). Този метод ще позволи да се установят присъстващите видове без използване на деструктивни методи.
Мрежа от подводни апарати и интелигентни буйове
Технически университет – Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат мрежа за морски мониторинг. Инвестицията е близо 370 хил. евро. В мрежата ще бъдат включени автономни подводни апарати (AUV), дистанционно управляеми подводни апарати (ROV) и интелигентни буйове.
Технологиите ще изследват живота по морското дъно, биоразнообразието и въздействието на човешките дейности върху тях. Данните ще се обработват машинно и с помощта на изкуствен интелект. В проекта участват партньори от Гърция, Грузия, България, Турция и Румъния. На базата на събраните данни те ще търсят общи решения за по-добра защита на екосистемите в Черно и Егейско море, където също се изгражда подобна мрежа.
Мониторинг на водорасли и качеството на водата
Подводен робот за наблюдение на водорасловите местообитания
Фондация „Виа Понтика“ и Бургаският държавен университет са оборудвани с подводен робот Deep Trekker. Проектът е на стойност близо 550 хил. евро. ROV апаратът разполага с камера за наблюдение и заснемане на подводни зони и ще се използва за проучване на водорасловите местообитания и мониторинг на морската екосистема.
Към проекта са включени и други технологии: плаваща станция за мониторинг на качеството на водата в Бургаското езеро, автоматизирани сензори за събиране на данни за околната среда в реално време и наблюдение чрез изкуствен интелект. Сателитните данни от програмата „Коперник“ ще се съчетават с измервания на място, за да се откриват и прогнозират цъфтежи на водорасли.
В лабораторията на университета се изследват проби за адсорбцията на тежки метали от водораслите и се оценява потенциалът за отглеждане на макроводорасли. Проектът се изпълнява с организации от Грузия, Гърция, Румъния и Украйна.
Изследвания за микропластмаси, нитрати и нефтопродукти
Доставени са модифициран воден дрон, въздушен дрон и плаващи буйове. Инициативата се изпълнява от Асоциацията за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и Община Шабла и е на стойност малко над 276 хил. евро.
С помощта на технологиите се изследват съдържанието на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти във водата, както и качеството на въздуха при устието на река Камчия и пристанище Варна.
Автоматична лаборатория следи морската вода в реално време
Институтът по океанология към БАН следи качеството на морската вода в реално време чрез проекта BLACKBOX. На кораби по редовни линии са внедрени автоматични системи FerryBox. Те функционират като лаборатория на борда и измерват водата постоянно, докато корабът плава.
Проектът е на стойност малко над 228 хил. евро и ще продължи до юли 2028 г.
Изкуствен интелект и телеметрия за изследване на морските видове
Проследяване на миграцията на есетрите
Проект на Института по океанология цели телеметрично проследяване на есетри. Рибите се маркират с телеметрични устройства и се пускат в природата, за да бъде картографирана миграцията им. Данните се обработват машинно, а за проекта са разработени ГИС и мобилно приложение.
В инициативата участват и Тракийският университет, който разполага със специална рибовъдна ферма за маркиране на есетрите, и Институтът по рибни ресурси, който провежда обучения за работа с телеметричните устройства и данните за повторно уловените риби. Стойността на проекта е близо 500 хил. евро.
Рифови риби се изследват без улавяне
Институтът по океанология към БАН извършва неинвазивен мониторинг на рифови риби, без те да бъдат улавяни. От водни проби се анализира екологична ДНК (eDNA), а изкуствен интелект подпомага разпознаването на видовете.
Изследователите сравняват биоразнообразието в стридени банки в защитени и незащитени зони. Работата допринася за мониторинга на рифовете, за базата данни с eDNA и за създаването на цифрова карта. Проектът е на стойност 140 хил. евро.
Технологии за устойчив риболов и аквакултури
Институтът по рибни ресурси – Варна изгражда лабораторна мрежа в пет държави. В нея ще се изпитват и демонстрират технологични решения за рибарство и аквакултури.
Решенията ще подпомагат надеждната оценка на рибните запаси и ще предоставят информация на лицата, вземащи решения за устойчивия риболов. Проектът ще проучва и популяризира използването на автономни дронове, хидроакустични методи, изкуствен интелект, сателитен мониторинг, интелигентни системи за оценка на биомасата и дигитални инструменти за подпомагане на решенията.
Проектът е на стойност 350 хил. евро и ще продължи до края на февруари 2028 г. Институтът по рибни ресурси – Варна си сътрудничи с общо шест организации от България, Румъния, Гърция, Грузия и Турция.
Картиране на морската трева и отпадъците
Проектът BlueC включва картиране на морската трева (водорасли). Чрез географски информационни системи (ГИС) и дистанционни изследвания се проучва разпространението на водораслите, а за наблюдение на отпадъците се използва приложението Marine Litter Watch. Заданието е на Бургаската регионална туристическа асоциация, а стойността на проекта е 147 хил. евро.
Leave a Comment