Глобата за „Кауфланд“, картелите и лекарствата: Какво заяви зам.-председателят на КЗК
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разследва осем случая, свързани с картели, като три от тях вече са изпратени до Европейската комисия. Междувременно комисията работи по секторен анализ на фармацевтичния пазар и предприема действия за регулиране на доставките на лекарства, без да чака анализът да приключи.
Това съобщи заместник-председателят на КЗК Радомир Чолаков в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ. Той коментира и проблемите с паралелния износ, аптечните вериги, санкцията за „Кауфланд“ и значението на предвидимата правна среда за инвеститорите.
КЗК работи по секторен анализ на пазара на лекарства
Чолаков уточни, че посоченото число осем се отнася до картелите, по които комисията работи, докато секторният анализ във фармацевтиката обхваща доставката на лекарства.
По думите му КЗК вече е предприела действия за регулиране на определени практики в лекарствените доставки, преди окончателното приключване на анализа. Като пример той посочи сътрудничеството с германската компания „Фьоникс Фарма“, един от големите доставчици на лекарства в Европа.
Според Чолаков проверката е установила господстващо положение на компанията при определени лекарства и в някои сфери на доставката им. Той разказа, че след разговори с ръководството в Германия компанията се е съгласила да сътрудничи за въвеждането на регулация.
Зам.-председателят на КЗК определи постигнатото като значителна промяна в подхода към лекарствения пазар. По думите му доставчик, който разполага с ексклузивно лекарство без заместител, е в господстващо положение и подлежи на регулация.
Целта е лекарствата да достигат до пациентите
Според Чолаков новите правила трябва да ограничат възможността ексклузивен доставчик да предоставя лекарство само на аптеките от собствената си верига. Лекарствата, които нямат заместител, трябва да се разпределят така, че да стигат до крайния пациент.
Сред структурните въпроси, по които КЗК комуникира с Министерството на здравеопазването, Чолаков посочи достъпа до лекарства, паралелния износ и необходимостта от регулация на аптечните вериги.
По думите му паралелният износ в определени сфери трябва да бъде прекратен или сведен до минимум, така че първо да бъдат задоволени нуждите на пациентите в България. Износът би следвал да се извършва, ако има излишъци.
Осем случая, свързани с картели, и три препратени до ЕК
По отношение на картелните разследвания Чолаков заяви, че КЗК работи по осем случая. Част от проверките са свързани с обществени поръчки, включително за храна за болници, IT оборудване за службите и обучение на общински служители със средства от Европейския съюз.
Той посочи, че при обществените поръчки евентуалните договорки между участниците могат да бъдат по-лесно установени. Като пример спомена проверката за болничните храни, при която има три твърдения за нарушения.
Чолаков изтъкна и сътрудничеството между КЗК и други държавни институции. По думите му два от случаите са започнали с помощта на ГДБОП, като комисията работи по установяването им с актове.
Единият от тези случаи е свързан със сигнал на ГДБОП за евентуален картел при доставката на IT оборудване за службите. Другият се отнася до обучение на общински служители, финансирано със средства от Европейския съюз. До момента три от случаите са изпратени до Европейската комисия.
Заместник-председателят на КЗК уточни, че санкцията при картел може да достигне 10% от оборота.
Чолаков: Предвидимите правила са важни за инвестиционния климат
В интервюто беше обсъден и въпросът дали законодателството е позволявало натиск върху производители и доставчици в случая, довел до рекордната санкция за „Кауфланд“. Чолаков заяви, че до тази година в Закона за защита на конкуренцията са липсвали някои разпоредби, които съществуват в западноевропейските законодателства.
По думите му законът е бил променян през миналата и тази година, като част от пропуските вече са отстранени. Той отхвърли и опасенията, че прилагането на санкции може само по себе си да влоши инвестиционния климат.
Чолаков заяви, че инвестиционната среда страда, когато законите в ЕС не се спазват или не се прилагат правилно. Той посочи, че според изследване на една от чуждестранните търговски камари сред основните проблеми за чуждестранните инвеститори в България е била непредсказуемата правна среда.
Каква е целта на санкцията от близо 76 млн. евро за „Кауфланд“
В края на интервюто Чолаков коментира наложената на „Кауфланд“ санкция от близо 76 милиона евро. Той заяви, че целта на КЗК не е да налага глоби, а да гарантира спазването на закона и въвеждането на добри търговски практики.
По думите му от европейските инвеститори се очаква не само да влагат капитали в България, но и да прилагат добри практики, да споделят ноу-хау и да спазват закона по начин, съответстващ на практиките в останалите държави от ЕС.
Чолаков посочи, че санкцията трябва да има възпиращ ефект и да доведе до промяна в практиките на търговската верига. Той отхвърли тя да бъде възприемана като политически натиск или атака срещу чуждестранен инвеститор.