реклама

Защо енергийната ефективност е бизнес стратегия на бъдещето?

Безплатно информационно събитие за зелената трансформация събира експерти и бизнеса във Варна на 24 ноември

За енергийна ефективност се говори отдавна, но сякаш пожелателно. Време е да я видим прагматично – като сигурност и инвестиция. За ползите, потенциала и конкретни решения говорим с инж. Здравко Георгиев, един от водещите експерти в сектора, преди безплатното информационно събитие на АУЕР по темата на 24 ноември във Варна, от 15:00 до 16:30 ч. в Хотел Golden Tulip. Участието е безплатно, с предварителна регистрация чрез формуляра за записване.

Д-р инж. Здравко Георгиев е сертифициран енергиен одитор с докторска степен по автоматизация на производството и дългогодишен опит в устойчивите енергийни политики и практики. Неговата експертиза обхваща оценка на потенциала за енергийни спестявания в индустрията, енергийни обследвания на промишлени системи и инсталации, както и внедряване на системи за енергиен мениджмънт. Той притежава богат опит в управлението на международни и европейски проекти, насочени към обучението на малки и средни предприятия (МСП) за оптимизация на разходите за енергия на работното място и енергийния преход в бизнеса.

инж. Здравко Георгиев

Кажем ли енергийна ефективност, първо си представяме сложни процедури и крупни инвестиции за големи производствени комплекси. Какво всъщност означава това за едно малко или средно предприятие?

За едно малко или средно предприятие енергийната ефективност не е въпрос непременно на прилагане на сложни и скъпоструващи мерки и процедури, а на подобряване на производствената култура по отношение на използването на енергия и повишаване на конкурентоспособността, а в някои случаи се касае и за оцеляване.

На практика това означава да произвеждате същия обем продукция или да предоставяте същата услуга, но с по-малко количество входяща енергия и разходи за нея. За малките и средни предприятия това е най-бързият начин да намалят себестойността на продуктите си и да станат по-устойчиви на промените на цената на енергията.

Възможно ли енергийните разходи да се намалят без големи инвестиции? Какви примери може да дадете за конкретни малки начални стъпки и ползите от тях?

Практиката показва, че в много случаи прилагането на нискостойностни и организационни мерки може да доведе до спестявания на около 10% до 15% от енергията или разходите за енергия в едно предприятие. Примери за такива мерки са оптимизацията на работните графици – вече има предприятия в България, които имат работна седмица от неделя до четвъртък, тъй като цената на електроенергията в неделя е по-ниска от тази в работните дни.

Технически мерки могат да бъдат: изключване на машини и спомагателни съоръжения (компресори, вентилация) по време на почивките или извън работно време, инсталиране на датчици за движение в складови и общи помещения и подмяна на старото осветление с LED, по-добро регулиране на температура в помещенията.

Например, намаляването на температурата в офиса или склада само с 1°C през зимата понижава сметката за отопление с около 6%. При прилагане на бързи и ефективни мерки, инвестицията се изплаща в рамките на седмици или месеци, а спестените средства могат да финансират следващата, по-голяма стъпка.

Къде най-често откривате неизползван потенциал за енергийни спестявания в едно малко или средно предприятие?

Най-често загуби на енергия има в сградите – поддържането на оптимална за начина на използване температура, вентилация, осветление. Системите за управление трябва да осигуряват комфорт при рационално използване на енергията и да не допускат преразход на енергия или навреме да алармират за такива проблеми.

Другите трудно забележими „крадци“ на енергия могат да бъдат в системите за сгъстен въздух (понякога се откриват 20-30% пропуски); липса или нарушена изолация по топлинните трасета (особено след приключил ремонт); недобре оразмерени двигатели и помпи и остарели технологии за управление (дроселиране на потока) и други.

Защо най-често бизнесът отлага инвестициите в енергийна ефективност и ВЕИ решения? Кои са най-честите грешки в планирането им?

Забелязват се два основни проблема при инвестирането в енергийна ефективност и ВЕИ. Това са, от една страна, липсата на свободен финансов ресурс и, от друга страна липса, на време и други приоритети – оперативни проблеми, липса на работна ръка, проблеми и несигурност на пазара и други текущи въпроси за решаване.

Най-честите грешки в планирането са:

– Погрешна последователност на действията – първата стъпка е намаляване на потреблението на енергия и след това се търси възможност за замяна на използваната енергия с възобновяем източник. Така се ограничава проблемът с преоразмеряване на климатични инсталации, вентилационни съоръжения, фотоволтаични системи и други.

– Не се обръща внимание на правилната инсталация и гаранция при последващата поддръжка, за да се гарантира, че очакваният ефект ще бъде постигнат. Примери могат да бъдат дефекти при фотоволтаични панели, непочистване на повърхности на топлообменници, несменяне на филтри и други.

Кои са най-ефективните решения за хотели и туристически обекти, така че да подобрят резултатите си не само през активния сезон, но и през останалата част от годината?

През тази година приключи изпълнението на проектите по процедура „BG-RRP-4.021 – ПОДКРЕПА ЗА ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА СГРАДИ В СФЕРАТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ТЪРГОВИЯТА И УСЛУГИТЕ“ от НПВУ. По тази процедура, след дълго прекъсване, хотелите и туристическите обекти бяха допустими за участие.

Най-често мерките включваха преминаването към термопомпи за отопление, охлаждане и битова гореща вода, рекуперация (оползотворяване на енергията на изходящия въздух) при вентилацията, както и използване на отпадна топлина от чилъри. Почти във всички проекти беше заложено и инсталиране на фотоволтаични системи за производство на електроенергия за собствено потребление.

Други ефективни мерки са интелигентните системи за управление на стаите, като и там има новости, например вместо карти и централно включване и изключване на осветлението и климатизацията се използват и сензори за присъствие. При подмяна на кухненско и друго оборудване се залага на уреди с по-висок клас на енергийна ефективност. Мерките за басейни и СПА центрове също включват оптимални условия на експлоатация на съоръженията и минимизиране на загубите.

Ако един мениджър на МСП може да си позволи да внедри само едно решение или мярка за енергийна ефективност през следващите 6 месеца, какво бихте му препоръчали и защо?

На първо място мениджърите трябва да са на ясно колко енергия се използва и за какво. Затова, ако вече не е направено, инвестирането в система за енергиен мониторинг ще даде възможност за откриване на проблеми и приоритизиране на мерките за енергийна ефективност. Не може да се управлява това, което не се измерва, а работата с предположения може да доведе до разочарования от ефекта.

Готов ли е българският бизнес да използва наличните програми за финансиране? Кои механизми за подкрепа все още не са достатъчно познати на малките и средните предприятия?

Българският бизнес осъзнава, че програмите (като тези по Плана за възстановяване и устойчивост и ОП „Конкурентоспособност“) могат не само да подобрят неговата конкурентоспособност, но дори и да спасят бизнеса при глобалните енергийни и пазарни проблеми, с които се сблъскваме.

Освен технологичната модернизация и въвеждането на „зелени“ и енергоефективни технологии, българските предприятия трябва да познават и възможностите за развиване на иновации. За тях също има европейски програми с финансиране от Европейската комисия. Съвместната работа с научни институти и университети също може да бъде от полза.

По отношение на спестяването на енергия, в България има много малко примери за използване на т.нар. ЕСКО договори (финансиране от енергоспестяваща компания, при което инвестицията се изплаща изцяло от реализираните впоследствие спестявания – т.е. без начален капитал от фирмата). Недостатъчно познати са и възможностите за нисколихвено кредитиране чрез финансови инструменти и гаранционни фондове, които изискват много по-малко бюрокрация от безвъзмездната помощ.

Как се променя мисленето за дългосрочните ползи от такива зелени решения – от задължение към реална полза, от екологични съображения към добавена стойност в производството. Не е ли енергийната ефективност най-вече стратегически приоритет за отделните бизнеси, за местните общност и за икономиката като цяло?

В България първите изисквания за енергийна ефективност в предприятията бяха зададени със Закона за енергийна ефективност от 2004 г. След влизането ни в Европейския съюз до голяма степен на регулациите се гледаше като на досадно изискване на Брюксел и такъв пример е бумът в строителството при спазване на минималните изисквания, но не и прилагане на напредничави за времето си строителни системи и технологии.

След началото на войната в Украйна и поскъпването на електроенергията и природния газ вече всички свикнахме да изискваме енергийна ефективност, и то реална, а не само „спазването на буквата на закона“. Ясно ни е, че това може да струва по-скъпо, но то е и въпрос на оцеляване.

Когато големите международни компании избират български малки и средни предприятия за свои доставчици, те вече изискват нисък въглероден отпечатък. Ако нямате мерки за ефективност, просто отпадате от веригата за доставки. Енергийно ефективният бизнес е устойчив бизнес – той не затваря врати при първата криза с цените на горивата, запазва работни места и инвестира локално. Това превръща енергийната ефективност от вътрешнофирмена цел в основа за регионалната и националната икономическа стабилност.

  • Този материал е създаден по проект „АУЕР – в подкрепа на българските предприятия в областта на енергийната ефективност и възобновяемите източници“, финансиран по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

 –––––––––––––––––– www.eufunds.bg ––––––––––––––––

 

“Този документ е създаден с финансовата подкрепа на програма „Конкурентоспособност  и иновации в предприятията“ 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Агенция за устойчиво енергийно развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.”



🚀 За реклама в "Нова Варна

Супер оферта! Две рекламни публикации за само 300 лв. – максимална видимост за бизнеса ти! 📩 Свържи се на mediashop.bg@gmail.com

📲 Изпрати сигнал

Изпращате вашите сигнали и нередности по статии публикувани в медия “Нова Варна” на имейл: 📩 press.novavarna@gmail.com

➡️ Последвайте ни за още актуални новини в Google News

➡️ Следете за важни новини от Варна във Viber