Читател на „Нова Варна“ ни изпрати притеснително писмо от посещението му в различни лекарски институции във връзка с консумация на месо от посочените по рано обекти, затворени поради съмнения, че са заразени с Антракс. Публикуваме без редакторска намеса:
„Преди два дена вечерях с приятели на крайбрежната алея във Варна. От вчера получих неразположение в стомаха, което продължи и днес. След като прочетох вашата публикация, че има съмнения за заразени с Антракс обекти във Варна, установих, че заведението което бяхме посетили фигурира в този списък. Видимо притеснен реших да се консултирам с личния ми лекар. След прилично чакане от близо 2 часа бях приет. Споделих за проблема и опасенията които имам. Поисках да ми бъдат направени някакви изследвания за да се установи причината на това мое неразположение и да отхвърля вероятността за Антракс. Личният ми лекар ми изписа рецепта с антибиотик и други видове лекарства и ме изпрати в Инфекциозно отделения Варна. Когато пристигнах нямаше никакви пациенти в приемната зала за това отделение. След като изчаках тридесет минути ме приеха и ме попитаха защо съм при тях. След като им разказах ситуацията, те ми заявиха че не съм отишъл на правилното място и трябва да се консултирам с личната ми лекарка. След като им обясних, че вече съм бил при нея и имам изписани лекарства, те поискаха да видят рецептата и ми заявиха, че това не е правилният антибиотик. Помолиха ме да изчакам, защото шефовете им не били взели решение все още, какво да правят с хора, които се оплакват с подобни симптоми свързани с консумация на месо от посочените обекти във Варна. След около близо час чакане на решение, една изключително любезна докторка ме прегледа и ми каза, че са взели решение да се изпращат хората с подобни оплаквания към РЗИ Варна (ХЕИ). В случай, че желая да бъда изследван, трябва да постъпя в болницата за минимален период от три дни и от там нататък да ме разхождат по лаборатории за да преценят какви изследвания трябва да ми направят. Написаха ми нова рецепта с лекарства и ме изпратиха да си ходя. През това време започнаха да прииждат други хора с подобни оплаквания и притеснения, за които тепърва започваше голямото чакане и лутане. Тридесет минути по късно успях да се добера до РЗИ Варна. На Информация показах бележката, която бяха ми написали в Инфекциозно отделение. Дамата на Информация ме погледна и ми заяви, че аз не съм за тях и няма какво да правя тук. След като за втори пореден път получавах този отговор от Здравно заведения, стана ми смешно и започнах да се смея. Питах я къде да отида. При което тя ме изпрати в кабинет на 10-тия етаж. Качих се до посочения кабинет. На входа ме посрещнаха изключително усмихнати докторка и медицинска сестра. Дадох им документите от Инфекциозно отделение и последва същия въпрос. Аз отново не можах да отговоря, поради факта, че в трето поредно Здравно заведение ми казват, че не знаят какво да ме правят. Последваха телефонни разговори с шефове и началници. В крайна сметка, докторката беше изключително любезна (за което и благодаря) и ме посъветва да си изпия лекарствата и в случай, че започне да ми става по зле, отново да отида в Инфекциозно отделение. Оказа се, че никой във Варна не знае къде мога да си направя изследване и какво да бъде то. Какъв е извода, който си извадих. По добре да бях отишъл на църква да се помоля, защото в другия случай ще изгоря много бензин, ще изхарча много пари и отново ще се отзова в църквата да се моля за здраве, защото друго явно няма да получа.“