ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ:
Скъпа дъще, ти си планувана също толкова дълго, колкото на Ной му е отнело да спаси света от потоп, та дори и повече. Ти си красива, ти си умна и можеш. Ще успееш ако, вярваш, ако обичаш, ако даваш. Искам да знаеш, че когато ти се родиш сигурно няма да останеш изключително впечатлена от света. Света не е като в приказката, която ще ти разказвам всяка вечер преди да заспиш, няма принцове, няма каляски, тиквата си е тиква, а гущера няма да се превърне в лакей.
Казвам ти го за да не се разочароваш от това, което ще видиш. Има лоши хора, точно като злата вещица, но ти бъди готова. Моля те, никога не се променяй, не се озлобявай. Моля те, както ще те възпитам, давай път на мравката, усмихвай се винаги. Моля те, и само пред мен плачи! Бъди силна!
Ще има хора, които ще те обиждат, ще ти казват, че си дебела, или че си прекалено слаба. Ще ти казват, че не си много красива или че си глупава. Моля те, не им обръщай внимание! Те не ти казват истината, а и външния вид не е най-важното нещо на света. За мен е по-важно да мечтаеш!
Мечтай за всичко, имай цели, имай вяра в постигането им, чети, учи, не защото аз ще го изисквам от теб, а за да бъде ума ти винаги по-високо от на околните. Труди се, защото труда е цената, която ще платиш преди да стигнеш до мечтата си. Опитвай си от всичко в живота. Ще те запиша на плуване, ако не ти хареса ще те запиша на балет и там, ако не ти хареса, ще те запиша на рисуване и така докато не откриеш себе си. Ще търся заедно с теб.
И друго ще ти кажа … Посещавай често баба и дядо, защото не знаеш кога ще си отидат и ще ти липсват, вярвай ми. И уважавай всеки човек, въпреки възрастта, въпреки недостатъците, въпреки работата. Не унижавай никого, защото всичко се връща.
А относно любовта… живей я тази любов! Търси я, грабни я, а когато се разочароваш я пусни – ще дойде друга. Бъди силна и го показвай пред мъжете, точно както тати ще те научи. И изживей тийнейджърските си години бурно, но моля те, не ме обиждай, не ми викай, дори да мислиш, че не те разбирам и че вече си достатъчно голяма. От това ще ми се къса сърцето, все едно го вадиш с нажежен нож.
Ще ти покажа и път, път по който да вървиш, да пътуваш, да търсиш, да познаваш. И крила ще ти дам – да летиш!
И знам, че като се научиш да ги използваш сама ще си тръгнеш от мен. Ще страдам, но ти не ми обръщай внимание, ще се справя и като те виждам ще плача, ще те прегръщам и целувам сякаш си на две. Моля те, прегръщай ме и ти, защото може скоро да си ида и като го сторя, прости ми! Старостта ще ме вземе някой ден, но ти не страдай, аз ще знам къде си.
И ще знам, че си постигнала мечтата си, ей онази, за която все говореше преди да заспиш. Знам го, защото ще те възпитам да я следваш, да не се отказваш, въпреки „злата вещица“. Въпреки горчивата любов, въпреки паденията ти…
Нали ти дадох крила? Използвай ги докато можеш, защото един ден ще трябва да ги дадеш и ти на твоята дъщеря, точно както аз подрязах мойте и ти ги сложих на гърба.
Автор: Евгения Тонова, „Нова Варна“