Днешната статия е посветена на държавата, в която живее щастието, като бързаме да поясним – не, не става въпрос за някоя измислена утопия, а за реално съществуваща страна.
Домът на щастието е малко кралство на име Бутан, което е с големина колкото Швейцария, но с една десета от нейното население, а именно около 743 000 жители, съобщава woman.hotnews.bg. Бутан, която дълго време е в изолация от модерния свят, се намира в източните части на Хималаите, по-конкретно между Китай и Индия, и въпреки че е бедна държава като нас, имаща брутен вътрешен продукт горе-долу колкото този на България, е на осмо място в класацията на ООН за най-щастливи държави в света, изпреварвайки страни като САЩ, Люксембург и Япония, за разлика от родината ни, която е класирана като една от най-нещастните, редом до Ирак, Пакистан, Зимбабве, Руанда, Етиопия и Индия.
Защо хората в една уж толкова изостанала по нашите стандарти страна са толкова щастливи ли? Ами просто стремежът към щастие на всеки гражданин е основна цел в управленческата линия на малката монархия, които дори заляга в член 9 от конституцията. Затова страната отрича брутният вътрешен продукт като показател за напредък, ами от 70-те години на миналия век изчислява благоденствието на населението чрез така нареченият индекс на национално щастие.
Въпросният индекс обхваща няколко показателя за щастие, сред които са духовното, физическото, социалното и икономическото добруване на гражданите. Като основната линия в политиката на управляващите, чрез която те се опитват да осигурят просперитета на населението, е свързана със запазване на традициите и културата, природосъобразно развитие и опазване на околната среда, както и създаване у всеки гражданин на чувство за принадлежност към общността. Бутан е единствената държава в света, която има Министерството на щастието, като във въпросната монархия, стриктно следят и индекса на психологическото благоденствие – дали хората живеят в хармония и ако имат някакви дразнители, търсят начини кой как може да помогне.
Ето и още интересни факти за тази толкова колоритна държава:
* До 1960 г. в кралството няма изградени пътища, електричество, автомобили, телефонни и пощенски услуги.
* Телевизията в малкото кралство е официално забранена до 1999 година, когато краля премахва забраната, но предупреждава местното население да не прекалява с гледането ѝ.
* Столицата на Бутан,Тхимпху, е единствената в света, в която няма светофари.
* Всички граждани на Бутан носят традиционно облекло на обществени места. Като това е част от политиката на властта да предпази древните традиции от западните цивилизации.
* Бутанците живеят в огромни къщи, не защото са финансово богати, а защото когато някой започне да строи, всички в околността идват да му помагат.
* Населението е младо — средната възраст е 24,3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените — 23,7 години, като страната има положителен естествен прираст, възлизащ на 1,2% годишно.
* Из цял Бутан от улиците на Тхимпху до скалните манастири в планините се веят безкрайни колекции от малки шарени знаменца. Уникални за тибетския клон на будизма, те съдържат молитви. Хората, които са ги окачили, се надяват вятърът да ги отнесе в небесата. Именно затова по-високите места се радват на най-голяма популярност: там не само духа повече, но и разстоянието до Божиите уши е по-кратко.
* В Бутан не се следи стриктно кой кога идва на работа, важно е просто всеки служител да си е свършил работата за деня. Като според министърът на щастието потенциалът на човек е най-голям, когато една трета от времето си работи, една трета спи и медитира и една трета се посвещава на семейството, любими занимания и развлечения. Затова казва на служителите си: „Не работете усилено, а умно.“
* През декември 2004 година в хималайската държава се въвежда пълна забрана на продажбата и употребата на тютюн от местните. Само туристи могат да внасят цигари в страната и то ако са единствено за лична употреба, ако те бъдат заловени да продават тютюневи изделия на бутанци, ги грозят тежки наказания. Интересно е, че пушенето на тютюн на публични места е забранено още през XVII век.
* Летището Паро, намиращо се в Бутан, се смята за най-трудното за кацане летище в света. То е заобиколено цялото от планини и кацащите на него самолети са принудени да маневрират между тях в тесен пролом. Затова и към 2009 година само осем пилоти в целия свят имат сертификат, че могат да кацат на летището, като заради сложното местоположение на летището кацания и излитания от него се извършват само в рамките на светлата част от деня.
* Бутанският крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук, на 35 години, и съпругата му Джетсун са наричани „Уилям и Кейт на Хималаите“. Двамата сключват брак през октомври 2011 година, като преди това излизат заедно в продължение на 3 години. Бракът им е резултат от истинска любов, а не официално уреден, което заедно с факта, че двамата излизат години преди да има официална сватба, кара по-консервативната част от аристокрацията да се възмути.
Кралят не спира до тук и често скандализира традиционалистите със своите публични прояви на привързаност към жена си, включващи целувки по бузата и държене на ръката ѝ, а веднъж дори се осмелява да целуне жена си по устата на публично място.