Редакция "Нова Варна"
През последната седмица българските политици почти не могат да бъдат видени без звездна броеница около главите – знак за безспорната им еврофилия. И за това, че кампанията за изборите на 25 май е вече в разгара си. Българинът обича петолъчките, па макар и да не са червени. През годините на соца свикнахме по тях да разпознаваме Големия брат. Сега братята ни са 27 на брой, откъдето и леко комичният ефект, който се получава около главите на политическите агитатори, сякаш виждат звезди посред бял ден.
Кампанията тръгна кутсузлийски за Реформаторския блок
Клипчето, в което местни шоузвезди приканват публиката да даде гласа си за РБ, се оказа имитация на пропаганден клип в полза на Обама от 2008 г., в която Леонардо ди Каприо е заместен от Явор Бахаров, а Стефания Колева се прави на Дженифър Анистън. Фалшификатът, режисиран от вездесъщия Найо Тицин, взриви социалните мрежи и роди куп вицове. Но най-вече показа, че не от всеки Тицин става Спилбърг. Макар скандалът да му осигури добра разгласа, клипчето всъщност показа пълна липса на идеи у реформаторите. Проблемът не е толкова в заимстването на интелектуален продукт, колкото в отсъствието на каквито и да били автентични политически послания. Мъката се задълбочи с последвалия „пионерски“ флашмоб, при който младежи с вързани с червена лента очи се щураха из центъра на София в търсене на изгубената Европа. И тъкмо когато надеждата изглеждаше изгубена, отряд комсомолци с тениски на РБ се втурнаха към тия объркани проевропейци, отвързаха им очите и им показаха верния път към Европа. Детинският характер на инициативата предизвика откровен смях, но едва ли е спечелила избирателите за каузата на европотърсачите.
Блокът получи скрита подкрепа и от една банка,
тясно свързана с клиентелата на „синята“ идея от времето на Иван Костов. Корпоративна реклама за ипотечни кредити откровено агитира в полза на РБ, като се плъзга по ръба на закона, който забранява „в търговска реклама да се отправят политически внушения в полза или във вреда на един или друг кандидат, партия, коалиция и инициативен комитет, и/или друг участник в изборите“. Рекламата агитира да си купим жилище с банков кредит, като упорито се говори за България като за блок на фона на кадри от изрисувания с американски комиксови символи паметник на Съветската армия с надпис „В крак с времето“, който реформаторите си присвоиха по време на миналогодишните протести. Съдържат се и чисто политически внушения, свързани с взривяването на мавзолея на Георги Димитров под благовидния претекст, че с бутането на „стените“ домът ни ще стане по-хубав и уютен. Засега нито СЕМ, нито ЦИК се занимават доколко допустим е подобен начин за скрита предизборна пропаганда.
Инфантилният тон на кампанията зарази всички партийни мозъчни тръстове.
ГЕРБ и БСП мобилизираха десетки младежи
за посрещането на двамата еврократи, мераклии да оглавят Еврокомисията – Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц. Орлетата трябваше часове наред да чакат скъпите гости, за да ги приветстват с табелки , на които пише съответно I love Schulz и I love Junker. Поразително въображение! Сладост, към която се добавят и трите бонбончета, които симпатизантите на ГЕРБ получиха в предизборните си „рекламни пакети“. По-добре един флашмоб, дето се вика. „Професионализмът“ на Нидал Алгафари, който пътем мигрира от АБВ към столетницата, пък достигна своя връх с купищата балони, които разстави из зала 1 на НДК, така че дори и празните места да изглеждат заети. Е, не е „конгениално“ като да „дестабилизираш“ трибунката на Петър Стоянов по време на президентски дебат, но е ефектен въздух под налягане!
На ДПС клипове и флашмобове не му трябват, то си има Пеевски. И Доган. Една само негова реч пред поклонниците на Демир баба теке върши работа, колкото цял рекламен отдел.
Специално внимание заслужава персоналният пиар подход на кандидата за евродепутат от „Зелените“ Атанас Чобанов. Главният редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“ води кампанията си основно във „Фейсбук“, като залага основно на подгавряния с левицата. Странно позициониране за водач на екологична партия, която по природата си би трябвало да клони наляво, както е навсякъде в Европа. Чрез серия от плакатни снимки в социалната мрежа Чобанов се заканва да изтреби „троловете“ до крак, да бута „опорни точки“, да лекува „конфликти на интереси“ и др. Рекламният му слоган гласи „Аз съм българин. Аз съм Европа“. Предизборният клип на „Зелените“ също сърфира върху летните протести срещу кабинета „Орешарски“, подчертавайки принадлежността на тези български зелени към десницата. В което впрочем няма нищо странно, като се има предвид, че партията първоначално бе част от проекта Реформаторски блок, след което се отдели заради вътрешни разногласия сред симпатизантите й, част от които смятат десницата за адвокат на инвеститорското опустошение на природата.
Разбира се, върхът на популизма е кампанията на Николай Бареков
и „България без цензура“, сочена като изненадата на вота. Стратегията на бившия журналист се състои в това да обещава всичко на всеки, като междувременно „храни“ народа с кебапчета. Класика в жанра „избори“! Новото е неудържимото желание на Бареков да демонстрира добрата си физическа форма – ту като боксьор, ту като силач, вдигащ сто от лежанка. Но и това не е стриктно негов патент. Преди това Волен Сидеров вкара бокса в политическата реклама, воден от същия нарцистичен порив. Самият Сидеров започна кампанията си от Москва с церемония по връчване на медал, който му е връчен от името на някаква търговска организация. Но последното бе премълчано за сметка на внушението, че едва ли не руският парламент награждава лидера на „Атака“. По-късно бе разкрито, че не е така, но кой разбрал, разбрал. Важното бе Сидеров да отправи послание към обърканите в момента червени избиратели, на които им раздават плакати I love Schulz, а тях ги тегли в друга посока.
Галя Горанова, в-к „Сега“
