Броят на леглата в страната се вдига, но се режат тези за активно лечение – хирургия, ортопедия и т.н.

Очакваното драстично съкращаване на легла в Националната здравна карта (тя посочва броя на лекарите и леглата, с които здравната каса задължително да сключи договор) вероятно ще засегне само най-големите градове. Като цяло проектът, който вече е разгледан от съвета „Партньорство за здраве“, предвижда леглата да не се съкращават, а да се увеличат с 2699 и да достигнат 53 655. Съкращения обаче има в леглата за активно лечение – хирургия, ортопедия, реанимация, акушерство и гинекология и др., и то в най-големите области, съобщава „Капитал бг“. Най-драстично е свиването в столицата – общо с 1089, ако картата бъде приета в този й вид. В същото време тя предвижда да бъдат открити множество легла в градове, в които по традиция няма лекари.
Пътят на картата
Целта на документа е да осигури равномерно покритие с лекари, болници и лаборатории на цялата страна и здравните услуги да се поберат в бюджета на здравната каса. Така вероятно при съкращаване на легла в столицата например лекари ще търсят възможност да работят или в друга болница в същия град, или в провинцията. Здравният министър д-р Петър Москов през миналата седмица обяви, че като цяло легла няма да се съкращават, а само ще се преструктурират и кумулативно здравната карта предвижда съкращаване средно по 10 легла на болница.
Официалният вариант на здравната карта ще бъде публикуван в понеделник на страницата на здравното министерство за двуседмично обсъждане. Той е подготвен от комисия, която се оглавява от министъра и в която участват представители на здравната каса, министерството, съсловните организации и пациенти. Комисиите на местно и на национално ниво се доминират от държавата, като в същото време тя е най-големият собственик на болници.
След като картата бъде одобрена, тя ще стои в основата на това здравната каса да сключи или не договор със съответната болница или лекар. Ако специалистите са повече, ще се избира между тях по качество и удовлетвореност на пациентите. Онези, които не успеят да сключат договор, ще трябва да работят на частния пазар или да обмислят сливане с друга клиника или практика.
Минус 1000 легла в столицата
Най-засегната от съкращения на легла, предназначени за активно лекувани пациенти, е столицата. Картата предвижда този тип легла да бъде намален с 1089 бройки. Проектът предвижда най-драстично съкращение на ортопедиите и травматологиите – с общо 213 легла. Следват хирургичните легла, които трябва да намалеят със 153, със 141 по-малко ще са леглата в гастроентерологиите. Националната комисия е преценила, че в столицата има прекалено много легла за реанимация и те трябва да бъдат орязани с 83, като голямо намаление има и в клиниките по очни болести, акушерство и гинекология и кардиология.
Пловдив с повече легла, Варна – с по-малко
Следващото много голямо намаление на легла е в Пловдив, където здравната каса няма да плаща за 690 легла за активно лечение. Учудващо, но във Варна леглата за операции и активно болнично лечение са със 100 по-малко от нуждите и там няма да се налагат големи съкращения. В Бургас също ще трябва да се открият осем нови легла, но ще има съкращения на хирургични, ортопедични и педиатрични клиники.
Областта, в която също ще има много съкратени легла, е Пазарджик. Там трябва да има с 505 легла по-малко спрямо населението. Следват Сливен, Враца и Монтана – съответно с по 179, 168 и 173 легла в излишък. По-малко от сегашните бройки трябва да има в Търговище, Габрово, Плевен и Велико Търново. В Шумен пък трябва да се открият още 107 легла. На Хасково се полага едно ново легло, но картата предвижда драстично съкращаване на местата за белодробно болни, хирургия и нервни болести. В Кюстендил ще трябва да отпаднат 148 легла. На следващо място е Смолян, където на съкращаване подлежат 139 легла.
Излишен е всеки трети личен лекар в София
Според здравната карта в София има излишък на лични лекари и те трябва да намалеят с 436. Сегашният им брой е 1314.
Повече от нужното доктори в първичната медицинска помощ се оказва, че има в София-област – с 40 над заложените нужди в картата. Лични лекари в повече има и в Кюстендил, Монтана и Плевен, а в Ловеч само двама излизат извън лимита.
В същото време в останалите градове на страната не достигат лични лекари. Най-голям е дефицитът спрямо населението в Бургаско – 139, следват областите Варна и Благоевград. В Перник липсва само още един личен лекар, за да задоволи потребностите на населението там.