in

Разказ от първо лице за „преживяването“ Аспарухов мост

След като прочетох поредица от репортажи относно критичната ситуация на Аспарухов мост, преживях всичко, което беше отразено.

asparuhovo zadrustvane 3

Понеделник, 7:50 часа сутринта: Автобус номер 2 стига до центъра… и адът започва.

Първата фуния е на центъра, от където предвижването е илюзия. Разстояние, което се минава за минути – от центъра до самия мост – в сутрешните часове, сега отнема над 2 часа. Автобусите преливат от хора, правостоящите са много. Всички се жалват един на друг, че закъсняват – кой за работа, кой за училище.

Голям брой хора с течение на времето се отказват и слизат от автобуса, за да продължат пеша по моста. Достигайки до самото съоръжение забелязваме и втората фуния – по пътя за Бургас. Краят на колоната отново не се вижда.

По път има аварирали автомобили, шофьорите са изнервени, а преминаващите хаотично между колите велосипеди и мотори са още една предпоставка за ПТП.

След 2 часа и половина забелязваме и самия отцепен за ремонт район и петимата работници там. Единият оперира с машина. Другите стоят около него и наблюдават. Хората се чудят колко ли време ще мине, докато цялото това безумие приключи и дали ще си заслужава всички нерви.

И след 2 часа и 40 минути достигнахме заветната цел – Спирката! Спасени сме!

И всеки се пръска забързан в ежедневието си. До следващата сутрин.

Актуална информация за трафика по Аспарухов мост

Може да изпращате вашите снимки и сигнали до нас на info@novavarna.net или на нашата Фейсбук страница.

Публикувано от Дамян Дамянов