На 1 януари се почита големият светец на християнството – Св. Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокиийска. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала.
През 364 г. той приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името „Василиева литургия“.
Молитва към Господа Иисуса
Многомилостиви и всемилостиви Боже мой, Господи Иисусе Христе,
поради голяма любов Ти слезе и се въплъти, за да спасиш всички
— и сега, Спасителю, спаси ме по благодат, моля Те.
Защото, ако ме спасиш поради дела, това не е благодат и дар, а най-вече дълг.
Да, богати с щедрости и неизказан в милости!
Който вярва в Мене, си казал, о, Христе мой, ще бъде жив и няма да види смърт вовеки.
И тъй, ако вярата в Тебе спасява отчаяните, ето аз вярвам — спаси ме,
защото Ти си мой Бог и Създател.
Нека вярата ми се вмени вместо дела, Боже мой, тъй като съвсем не ще намериш дела, които да ме оправдаят.
Но тая моя вяра да е достатъчна вместо всичко:
тя да даде отговор,
тя да ме оправдае,
тя да ме направи участник на Твоята вечна слава,
та да не ме грабне сатаната и се похвали, Слове, че ме е изтръгнал от Твоята ръка и ограда.
Но искам или не искам, Христе Спасителю, спаси ме;
скоро, скоро побързай, че погинах;
защото Ти си мой Бог още от утробата на майка ми.
Сподоби ме, Господи, да Те възлюбя сега, както някога обикнах самия грях, и
пак да почна да Ти служа усърдно без ленност, както служих преди на лукавия сатана.
Най-вече ще служа на Тебе, Господ и Бог мой Иисус Христос,
през всички дни на живота си,
сега и винаги, и во веки веков.
Амин!