Романът на годината в Алея на книгата – Варна 2016

Думи за книгата от Виолета Тончева
Скъпи приятели,
Имам удоволствието в Алея на книгата да представя на 30 юли, 19.00, кн. „Сиела“, великолепния роман на Здравка Евтимова „Една и съща река“ на ИК „Жанет 45“, отличен с наградата Роман на годината от фонд „13 века България“.
Признавам веднага, че ще ми е трудно да говоря без суперлативи за този роман. Колкото пъти се връщам към него и препрочитам отделни пасажи, откривам неща, които не съм видяла преди това – нови връзки, нови взаимоотношения, нови пластове и тази полисемантичност постоянно допълва и дооформя представата ми за цялото.
Но нали това е най-хубавото на една книга – тя да занимава фантазията ти, да те води след себе си. А ти да я следваш, обсебен от магията на откривателствата и множащите се смисли, в които съучастваш.
То е като да следваш течението на реката, която бяга пред теб, хем е една и съща, хем не е… Реката тече, всичко тече, всичко се променя. Дори прочутата крилата фраза на Хераклит Panta rhei е намерила новия си прочит у Сенека за Реката, в която никога не влизаме два пъти…
Здравка Евтимова използва тези два цитата за епиграф на романа си, подтиквайки ни към търсене на фината и почти неуловима разлика между тях, а също и към разсъждението защо все пак заглавието на романа е ориентирано към Сенека, а не към Хераклит.
Може би, защото интерпретирайки Хераклит, Сенека олицетворява движението на мисълта, т.е. самата промяна. Ако Хераклит назовава явлението, Сенека предпочита да обърне гледната точка от явлението към човека. Той – човекът е, който не влиза два пъти в една и съща река…
Романът разкрива историите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, които живеят в Старо село край Радомир. Пирина пее – в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин.
Поетът Bалeнтин Дишeв опрeдeля прoзата на Здравка Eвтимoва катo „митичecки рeализъм“.
Очаквам ви при Реката ☺
Виолета Тончева