Дамян Дамянов
Над 40 корабокрушения са изследвани по време на втората експедиция на най-мащабното до днес археологическо изследване на праисторическата и историческата археология на западната част на Черно море. За пръв път са проучвани кораби, досега известни само от исторически документи.
Корабокрушенията, които включват плавателни съдове от ІХ – Х век, ХІІ – ХІV век и от ХVІІ – ХІХ век, ни дават нова информация за връзките на черноморските крайбрежни общества със света и демонстрират интензивен начин на живот, свързан с морето и мореплаването, пише „Варна утре“. Изненадващо доброто състояние на всички проучени останки се дължи на безкислородните условия в Черно море на дълбочини над 150 м.
Втората експедиция по морския археологически проект (МАП) „Черно море“ се проведе от 1 до 26 септември в акваторията между село Резово на българо-турската граница и нос Галата край Варна от изследователския кораб „Stril Explorer“. Плавателният съд е снабден с най-модерното оборудване, съществуващо в момента. Основните уреди са монтирани на два дистанционноуправляеми подводни апарата (ROV), единият от които („Supporter“) е оптимизиран за триизмерна фотограметрия и видеозаснемане с висока резолюция. Другият подводен апарат „Surveyor Interceptor“ е разработен от проучвателните компании ММТ и „Reach Subsea“ и е единствен по рода си, отличаващ се с това, че се движи с три пъти по-висока скорост от аналозите си.
„Surveyor Interceptor“ носи на борда си пълен комплект геофизични измервателни уреди, светлини, камери с висока резолюция и лазерен скенер. По време на проекта този изследователски апарат проучи над 1000 линейни километра от акваторията и постави нови рекорди за достигната дълбочина (1800 метра) и постоянна работна скорост от над 12 км в час.
Екипът на Черноморския археологически проект се състои от учени от Програмата по морска археология на Университета в Саутхемптън (Великобритания), който е установил партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и с българския Център за подводна археология. Изследването на българската акватория, която включва територии, залети преди хиляди години след края на последния ледников период, е финансирано от британската благотворителна фондация „Експедиции и образование“ (EEF Expeditions).
МАП „Черно море“ търси отговор на въпроса кога се е случило това, колко бързо се е променило морското равнище, как процесът е повлиял на древното население в региона. За да отговори на тези въпроси, проектът използва геофизични методи, които помагат да се открие някогашната суша, лежаща под днешното морско дъно, както и да се анализира и датира потъването й.
Освен научните изследвания основни елементи от проекта са образователна програма и създаване на документален филм. Реализирайки тези цели, осем британски ученици бяха избрани да се присъединят към научния екип, за да наблюдават операциите и дори да участват в много от тях. Тъй като популяризирането на науката е важно толкова, колкото и самата наука, създаването на научно-популярен документален филм за проекта е възложено на филмовия екип „Black Sea Films“, включващ създателите на световноизвестната серия на БиБиСи „Синя планета“ (“Blue Planet”) и „Планета Земя“ (“Planet Earth”).
