in

„Хъбъл“ засне плазмени гюлета, изстреляни в космоса (СНИМКИ)

Космическият телескоп „Хъбъл“ на НАСА засне големи плазмени гюлета, които са изстреляни в обкръжението на червения гигант V Hydrae, намиращ се на разстояние 1200 светлинни години от нашата планета, съобщи ЮПИ.

Учени смятат, че изстреляните плазмени гюлета могат да обяснят формирането на планетарна мъглявина.

Събраните от „Хъбъл“ данни навеждат на мисълта, че плазмените гюлета са с приблизително два пъти по-големи рамери от тези на Марс и се движат достатъчно бързо, за да изминат разстоянието между Земята и Луната за 30 минути. Едно подобно гюле се изстрелва на всеки 8,5 години. Астрономите са на мнение, че звездното „оръдие“ изстрелва плазмени гюлета от най-малко 400 години.

Учените не могат изцяло да обяснят феномена. Червеният гигант, от който изглежда, че произхождат плазмените гюлета, не може да е виновен за изхвърления материал. Астрономите предполагат, че всъщност невидима звезда компаньон е виновникът.
Макар да е представено като пъзел, откритието дава отговори на някои отдавнашни въпроси. Планетарната мъглявина изглежда като вихри от нажежен газ около мъртва или умираща звезда. Всяка планетарна мъглявина е единствена по рода си, като се отличава с цвета, формата и размерите си. Оказва се, че V Hydrae може да хвърли светлина върху формирането на планетарна мъглявина.

„Въз основа на предишни данни знаехме, че обектът бързо се разширява, но сега за пръв път наблюдавахме този процес в действие – заяви астрономът Рагвендра Сахай от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. – Тези плазмени гюлета, произведени в късен етап от живота на звезда, вероятно допринасят за създаване на структури в планетарната мъглявина.“

hybylsnimki

На направени със спектографа на „Хъбъл“ снимки се виждат плазмени кълба, които са на различно разстояние от бинарната система V Hydrae – някои са изстреляни наскоро, докато други са на около 60 милиарда км от двете звезди. След като създали компютърен модел, учените заключили, че най-доброто обяснение е свързано с акреционен диск около предполагаемата звезда, която е компаньон на червения гигант.

„Червените гиганти нямат акреционни дискове – отбеляза Сахай. – Редица червени гиганти обаче изглежда имат звезди компаньони, за които се предполага, че са с по-малка маса, защото еволюират по-бавно. Моделът ни може да допринесе да се обясни наличието на биполярна и дори на многополярна планетарна мъглявина. Смятаме, че той има широко приложение.“

Източник: БТА

Публикувано от Дамян Дамянов