В редакцията на „Нова Варна“ получихме сигнал, как мъж с качулка дебне млади жени в малките часове на ноща. Прибирайки се от заведение, дамите живеещи в големи блокове, са най-лесна мишена за крадеца. Ето какво ни разказа една от потърпевшите :
Бяхме две момичета. Мястото е в кв. „Левски“. Прибирайки се към 02.00 ч, приятелката ми реши да отиде до денонощния магазин, а аз да я изчакам пред входа на блока. Застанах до вратата, и на около 3м от мен застана някакво младо момче, под 30г, сива блуза, с качулка на главата, сив анцунг до коляно. Гледаше си телефона и се правеше, че звъни на някого (не се чуваше глас или сигнал). За момента просто си помислих, че е някой, който си е забравил ключовете и звъни/се опитва да звъни, за да му отворят. В този момент дойде приятелката ми (тя живее в този блок) и набра кода, отключи вратата и отидохме до асансьора. Аз погледнах за секунда към врата, защото не чух да се затваря и видях как момчето я е задържало с ръка, но не влиза. Докато чакаме асансьора, той влезе и застана да чака с нас. Понеже е голям блок, не се случва за първи път да се засечем с някого и затова и не се стреснахме първоначално. Влязохме в асансьора тримата, натиснахме си етажа и в този момент момчето посяга да натисне етаж, питайки ни на кой етаж сме ние. Отговорихме на …. В същия момент, ние сме между 1 и 2 етаж. Момчето натиска СТОП, вместо етаж. Беше застанал с гръб към вратата, блокирайки изхода. Ние го попитахме какво се опитва да направи и какво иска, като вече бяхме доста изплашени. Започнахме да се опитваме да натиснем което и да е копче. Той пък започна да ни блъска ръцете, за да не може да тръгне асансьорът. Понеже бяхме две, едната успя да изблъска неговата ръка, а другата да натисне копче. Асансьорът стигна до етаж три и спря. Аз ритнах вратата и го блъснах, за да излезем на етажа. След мен приятелката ми също го блъсна и успя да излезе. Аз в паниката си звъннах на звънеца на най-близкия апартамент. Той ни погледна, остана в асансьора и слезе надолу.“
