Вече 20 години едни и същи хора въртят парите в телевизиите, лапачката е голяма
Иван Чешмеджиев е една от емблемите на шоубизнеса. Основател на култовата комедийна група „Тутурутка”. За броени седмици предаването се превръща в абсолютен хит и става част от бита на хората: скечовете се преразказват на приятели и колеги, култови образи от шоуто изгряват като всенародни любимци и заживяват свой собствен живот. Екипът записва албумите „Тутурутка” и „Манджа с грозде”, а „Бат’ Рамбо”, „Варна, морето…” и „На теслата дръжката” завладяват нацията. Следват нови албуми, грандиозно турне, завършило с препълнена зала 1 на НДК… През пролетта на 2002 г. договорът с телевизия МСАТ изтича, а съгласие за продължаването му не е постигнато. „Тутурутка” слизат от екран. Какво се случи с легендарното комедийно шоу и къде са незабравимите му образи? „ШОУ“ получи информация от първа ръка.
– Какво се случва с теб към днешна дата?
– С колегата ми от „Тутурутка” Венци Куцаров държим „Студио 21“, което е бар и същевременно звукозаписно студио. Ние сме едно „ъндърграунд“ място, в което се събират всякакви творци. Произвеждаме доста сериозна продукция – рапърите Димчо и Явката ДЛГ записват при нас. Постоянно имаме музикални събития и варненци обичат да се забавляват при нас.
– Наскоро с Венци записахте песента „Брат“, но се оплакахте, че радиата отказват да я въртят, мотивирайки се, че не била нито поп, нито чалга?! Как се стига до такъв абсурд?
– Да, става дума за най-голямата радиоверига у нас „Communicorp Group Ltd”, притежаваща Радио 1, Радио 1 Rock, БГ Радио, City Радио ТВ, Радио Energy, Радио Nova, Радио Вероника. Предложихме им да въртят парчето по някое от тях, но някакъв директор ни потресе с отговора си, цитирам: „Песента е по-скоро шлагерна, тип руската група „ЛюбЭ”, въпреки леките балкански мотиви, а в нашата група няма такъв формат. В никакъв случай не може да мине за чалга или етно, нито за поп“. Това ни потресе, защото и ти знаеш какви свинщини се пускат по радиостанциите. А парчето ни е стойностно.
– А защо не сте на екран? Не мислите ли за завръщане в телевизията?
– Имали сме много проекти през годините. Пращали сме проекти на абсолютно всички възможни медии, за които се сетиш – bTV, Нова тв, БНТ, ТВ7… Какво ли не сме пращали и на кой ли не! И до този момент нямаме нито един официален отговор от нито едно място. Абсолютна тишина.
– Има ли телевизионна мафия, грубо казано?
– Абсолютно, абсолютно! Не грубо казано, а точно казано. Тв мафията не пуска никой на сергията, защото на браншовиците им е ясно, че ако ние се появим, редица други ще изчезнат много бързо.
А пък там парата е голяма, лапачката е огромна
Става дума за много сериозни „кешове“, които вече 20 години се въртят постоянно между едни и същи хора.
– С Венци Куцаров започнахте в началото на комедийното шоу „Пълна лудница“, бяхте част от него, но впоследствие шоуто продължи без вас. Какво се случи?
– Не продължихме, защото условията, които ни предложиха, бяха безумно неадекватни…
– Най-гледаният скеч на „Пълна лудница“ в интернет е ваш, става дума за култовото „Ще учиш ли, ще бачкаш ли“…
– Да, абсолютно. „Ще учиш ли, ще бачкаш ли“ е скеч, който ние заснехме, а те го излъчиха. Скечът е изцяло по наш сценарий и е факт, че е най-гледаният на „Пълна лудница“. Но… това е положението.
– Много хора се питат какво се случи с „Тутурутка“? Каква беше причината да слезете от екран? Версиите варират от тази, че сте се скарали за пари, през това, че просто шоуто се е изчерпало, или че славата не ви е понесла…?
– Причината е много обикновена, не е клюкарска и хората може би затова не ни вярват. Ние бяхме стигнали тавана. В тази медия (телевизия МСАТ) нямаше какво повече да правим и да направим. А ние искахме да се развиваме и да направим още по-яко шоу и т.н., и т.н. И решихме сами да спрем, и то точно в момент, в който популярността ни беше много сериозна. Клишето е: „Да се откажеш на върха“. Избрахме този вариант пред другия – примерно лека-полека да угаснем. То е като при футболистите – ако си добър, играеш за един отбор, но в един момент искаш да направиш трансфер в по-голям клуб.
– Интересът към предаването, особено в интернет, където има качени много от скечовете, e все така актуален. Направихте и собствен сайт наскоро – tuturutka.bg.
– Да, развиваме го доста и там отиват всичките ни усилия. Имаме много идеи в тази насока.
– А телевизията като вариант остава ли?
– Ако се отвори възможност – винаги! Виж, нашият продукт е много добър и много търговски. Ето, понеже става въпрос за пари – това може да го напишеш – грубо казано, половин час „Тутурутка“ струва към 15 хиляди лева, за да се произведе. Т.е. ние като производители на тази стока сме поставили тази цена. При условия на рекламите в праймтаймите на медиите и при условия, че на разни продукти, които гледаме, изсмукани от малкия пръст на крака,
се плащат по 30-40 хиляди лева!…
Тук нещата са кристално ясни, че механизмът, който ни спира, не е пазарен, а е друг. Защото няма нормален човек в света, на който да му се предложи хубава стока на добра цена, а той да не я сложи в магазина си, нали? Обаче… Ситуацията е следната и до ден-днешен. Но ще дойде и нашето време, когато и да е то.
– Направихте едно уникално турне, което днес, освен пайнерските певици и Слави Трифонов, никой не може да си позволи. Какви спомени имаш?
– Това е един от най-вълшебните ми спомени. Ние бяхме доста млади, на по 24-25 години, и не осъзнавахме реално какво ни се случва. На концертите беше дива истерия, самият аз не очаквах нещо подобно. Хората много ни обичат, тогава го показаха. Напълнихме и НДК, където направихме наистина грандиозен концерт.
– Как се родиха култовите и до днес песни „На теслата дръжката“, „Варна“и „Лятото горещо много е добре“?
– „На теслата дръжката“ Венци я записа в леко подпийнало състояние, почерпен, наложи се да правим втори дубъл. Вярвахме, че с песните ще имаме успех, но не очаквахме, че фурорът ще дойде точно с „На теслата дръжката“, която се превърна в ракетоносител. И, разбира се, „Варна, морето…“, която изпълняваме и до ден-днешен. Тя се превърна в химн на Варна.
– Поддържате ли връзка с останалите от групата?
– Да, с Венци работим заедно. И с Милен, и с Васил… Имаме много покани из страната, правим участия на живо. Така да се каже, лек ренесанс преживяваме. Подготвяме и нови песни и нови скечове, дори и нещо по-мащабно. Мога да разкрия, че става дума за хумористичен минисериал.
– Преди три години в катастрофа почина колежката ви Атанаска Вихърова…
– Тя ми беше като по-малка сестра. Страхотна комедийна актриса, прекрасен човек… То беше малко дете, 20-годишно. Гледахме си я, защото толкова млада и в онези диви времена, шоубизнес-моубизнес, а тя малка, лабилна… Да ти се случат тези неща на 20 години не е шега работа, деликатна е ситуацията, но тя се справи отлично с всичко.