Често забравяме, че не краят на пътя носи смисъла на пътуването …
Пътят криволичи,
вие се в полето
и не си прилича
с други общо взето.
Няма ни заслуги,
няма го на карта,
краят му се губи
някъде в гората.
Рошав, неугледен,
без финес помпозен,
винаги приведен
под гърбици грозни.
Ала го обичат
босите нозе,
без да го заричат
да ги отведе.
Нищо не изискват,
стъпват без следа,
само се притискат
в меката трева.
Потреперва в тръпки
пътят в радост дива
и под всяка стъпка
се възторг излива.
Той сега значим е,
в нищото поместен,
без да има име,
без да е известен.
Стига му едничко-
стъпките да чувства
и това е всичко,
и не му е пусто.