Ивайла Андонова
Исак Нютон е бил в началото на 20-те си години, когато Голямата чума е ударила Лондон. Той все още не е бил „сър“, тоест е нямал толкова голяма официална перука. Той е бил просто още един студент в колежа „Trinity“ в Кеймбридж
Биха минали още 200 години, преди учените да открият бактерията, която причинява чума, но дори и без да знаят точно защо, хората все още практикуват някои от същите неща, които правим, за да избегнем болести.
През 1665 г. това е версия на „социалното дистанциране“ – инструмент за обществено здраве, който се завърна с нови сили тази седмица, тъй като правителства, училища и много фирми, включително The Washington Post, изпращат хората си у дома, за да се опитат да забавят разпространението на новия коронавирус.
Кеймбридж изпратите студентите си у дома, за да продължат обучението си. За Нютон това е означавало имението Вулсторп, фамилното имение на около 60 мили северозападно от Кеймбридж.
Без неговите професори да го ръководят, Нютон очевидно е процъфтявал. Годината, която той прекарал под карантина, по-късно е наречена неговия anus mirabilis, „година на чудесата“.
Първо, той продължил да работи по математическите проблеми, които вече е бил започнал в Кеймбридж; документите, които е написал на това, станаха ранни изчисления.
По-нататък той придобива няколко призми и експериментира с тях в спалнята си, дори стига дотам, че пробива дупка в капаците си, за да може да проникне само лъч светлина. От това произтичат неговите теории за оптиката.
А точно пред прозореца му в Вулсторп е имало ябълково дърво. Онова ябълково дърво.
В Лондон една четвърт от населението умира от чума от 1665 до 1666 г. Това е едно от последните големи огнища през 400-те години, когато Черната смърт опустошава Европа.
Нютон се завръща в Кеймбридж през 1667 г. с нови теории в ръка. В рамките на шест месеца той вече е доцент; две години по-късно, професор.
Така че, ако работите или учите вкъщи през следващите няколко седмици, си припомняйте примера на Нютон. Имайки време да размишлява и да експериментира в неструктуриран комфорт, се оказва, че точно това променя живота му – и никой не си спомня дали го е направил по пижамата си преди обяд.
Затова използвайте времето си в момента за неща, които в забързаното ежедневие оставяте някъде в прашния скрин на съзнанието си и кой знае, може да се окажете Нютон на нашето време.
Източник :Washington Post
По превода работи: Ивайла Андонова
