Снежи Раева
Началото на поредицата е пролетен поздрав към почитателите на изкуството с прочутите пейзажи с разцъфнали дървета на варненския художник Янко Маринов
В тези дни, в които всички имаме нужда от досег с възвишеното и красивото, Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна честити Първа пролет на варненци с пролетните пейзажи на художника Янко Маринов (1907-2001), инициатор за създаването на Галерията и неин първи директор.
„Искаме с него да започнем една поредица – „Картината на деня“, вярваме, че така ще продължим да бъдем заедно с почитателите на изкуството, и то по един смислен и вдъхновяващ начин“, споделя директорът на Галерията Пламена Рачева.
„Ще ги срещаме с класици на българското изкуство, с извънредно ценни произведения на чуждестранни автори, с най-добрите представители на съвременното българско пластично изкуство от ХХ и ХХI век от Варна и с архив на проведени изложби през последните години. С нашата поредица ще можете да разгледате не само творби от постоянната експозиция, а и шедьоври от фонда на Галерията. Ще се радваме, ако споделяте кои са Вашите фаворити. Бъдете отговорни, останете вкъщи и ни се доверете – ние ще доведем изкуството на екраните във Вашия дом. Бъдете здрави!“
За да почувствате галерийната атмосфера, можете да посетите виртуално Градската художествена галерия – Варна.
Ако Пролетите на Янко Маринов са ви докоснали, тук можете да научите за историята на тяхното създаване, разказана от изкуствоведа Пламена Димитрова, директор на Градската художествена галерия – Варна и изследовател на творчеството на художника:
ПРОЛЕТ В РУПИ. Пейзажите на Янко Маринов от варненския квартал
„Вярвам да успея, защото където има воля, има и път“ – Янко Маринов, 1939 г.
Когато Янко Маринов пристига след Втората световна война във Варна и се заселва трайно тук, в града вече съществува стабилна група от художници, сред които са известните маринисти Христо Каварналиев, завършил живопис в Анверс, Георги Урумов, завършил академията в Букурещ, ненадминатият в българския пейзаж акварелист Константин Щъркелов, наскоро завърналият се от Америка маринист Георги Велчев, Милен Сакъзов, Петър Францов и други талантливи художници. Всички те в малка или по-голяма степен имат своя принос в развитието на българското изкуство и най-вече на маринистичния пейзаж. Ако съпоставим изкуството на Янко Маринов с изкуството на цялата плеяда художници маринисти, работещи във Варна през 50-те години на XX век, се убеждаваме в неговата ярка творческа индивидуалност.
По повод на откритата от художника на 7 юли 1946 г. втора самостоятелна изложба във Варна – в салона на Българо-съветското дружество (над сладкарница „Палма“), известният български колекционер д-р Д. Милев пише във вестник „Народно дело“: „Големи и чудни по замисъл и изпълнение табла; необикновена плодовитост, размах, умение – голяма живост …“ В статията си под наслов „Художествената изложба на Янко Маринов“ той цитира думите на проф. Саша Попов за „феноменалните“ миниатюри на художника: „Тук всяка точка е изкуство“. В малките формати на картините оживяват сцени от живота на циганските катуни на рибарите и децата, играещи по брега, пейзажите от Килифарево и това са теми, които ще вълнуват художника и през следващите десетилетия неотменно в изкуството му.
През 60-те години на XX век пролетните и есенните пейзажи остават характерни и предпочитани сюжетни мотиви и теми, подтикват художника към търсене на един индивидуален, ясно изразен експресивен живописен похват. Тогава професор Кирил Цонев, по повод на една от самостоятелните му изложби, ще напише: „Искате пролетни пейзажи – ще ги намерите при художника Янко Маринов“. Както другите пейзажисти от неговото поколение, художникът също свързва сюжетите си не само с морския бряг, но и с мотиви, които отразяват неповторимата красота на нашите планини, прелестта и богатството на плодородната земя. Любовта към родния край Килифарево се превръща в отделна тематична линия в творчеството му. Като човек, роден в земеделски край, той е генетично привързан към земята и има силно визуално осезание за цветовите хармонии в пейзажа през различните годишни сезони. Сетивно и емоционално възприема годишните цикли на преобразяване на земната материя и на природата.
След 1967 г. художникът Янко Маринов навлиза в нов етап от своето изкуство. За живописта му вече е характерна наситената експресивна интензивност на багрите. В сюжетите му още преобладават пейзажите от Килифарево и неговите околности с градини и лозя, в които нежното тревисто зелено се редува с нюансите на топлите земни охри. Творчески черпи вдъхновение от красивата хармония на цветовете, от съпоставката на чисти багри, редуващи се паралелно, която съществува както в света на реалността, така и в света на декоративните тъкани и изкуството.
Националното звучене на живописните пейзажи в изкуството му е защитено не само от темата или мотива, а най-вече от колоритното им изграждане. Живописното внушение на картините му няма сходство с живописта на другите варненски художници, също рисували пейзажи с различни мотиви от старата част на Варна, от подбалканските градчета и от други селища, носители на националния ни дух и култура. Но тези творци притежават чувствителност, различна от тази на Янко Маринов, който с голямо умение успява да извлече от реалността „малките“ сюжети от живота и да се фокусира върху емоционалната им значимост.
Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед
Директор на ГХГ-Варна
Текст от монографично издание за художника Янко Маринов на ГХГ – Варна, 2019 г. Предстои представянето на изданието, посветено на 70 години от създаването на ГХГ – Варна.
Репродукции: Александър Николов
