Има моменти в живота на човек, когато трябва да се изострят всички сетива.Това е моментът на пълната мобилизация. Да се направят жертви и да се мисли за бъдещето с цената на всичко. Тогава стигаш до величието да жертваш настоящето в името на бъдещето.
Дори можем да говорим за саможертва. Колкото и изтъркана да е тази дума. Вече никой не говори за жертви, какво остава за саможертви. Снимката, която виждате, представя една история на войник по време на войната, който е трябвало да премине през поле с мини.
Да, имал е магаре. Можел е спокойно да прекоси полето, на гърба му. Но магарето може ли да съобрази къде да стъпи. Може ли да предвиди какво би се случило ако настъпи мина. Тогава ще нанесе щети на цялата група войници.
В такъв момент можем да разберем философията на човешкия живот. Войникът е извисен до такава степен, че поема цялата отговорност върху себе си. А поемането магарето на гръб не е унижение. Напротив! Това е велико дело. Такова, на каквото сме свидетели всеки ден. Вече магаретата намаляха, но доволно има хора, които са повече от магарета в постъпките си. За това докато им обясним как да преминат през полето с мини, ние ги мятаме на гърба си и пренасяме безопасно. В името на живота!
