Симптомите при сенната хрема и COVID-19 подобни, поне в началото
Нова причина за безпокойство сред българите през пролетта – дойде сезонът на сенната хрема. А част от нейните симптоми наподобяват тези на коронавируса. Как да различим двете, без да изпадаме в паника?
Ето какви са съветите на експертите:
С настъпването на пролетта идва и сезонът на сенната хрема. Този път обаче той ще премине под заплахата на коронавируса. На пръв поглед, част от симптомите на двете състояния се припокриват, а хората трябва да бъдат още по-внимателни.
„Началните симптоми на коронавирусната инфекция не са характерни и основно засягат горните дихателни пътища – с кихане, воднист секрет, евентуално дразнене в очите и по-характерната сухота и пареща болка в гърлото, кашлица и висока температура. Тези симптоми покриват отчасти и сенната хрема”, обясни пред NOVA алергологът д-р Тихомир Мустаков.
Пролетният сезон тепърва настъпва. Очаква се той да продължи до средата на лятото.
„Хората, които имаха силна алергия към прашеца на дърветата, всъщност вече усетиха това влошаване. Между 15-20 май и 30 юни се очаква да се усилят симптомите на хората, които са алергични към полените на тревите“, добавя д-р Мустаков.
Започнете лечение на сенната хрема по-рано. Лекарите призовават хората, които страдат от сенна хрема да следят внимателно симптомите си и да предприемат лечение по-рано от обичайното.
„Ако една теоретически сенна хрема е придружена с висока температура, много силна отпадналост и задух, става подозрително, че това е сенна хрема и налага консултация с лекар. Моята препоръка към хората, които имат алергия към полените и знаят, че се очаква влошаване, да започнат своевременно тяхното профилактично лечение“, предупреждава алергологът.
Към момента, няма данни алергиите да правят хората уязвими към коронавируса. Има вероятност обаче именно сенната хрема да се окаже лека пречка пред COVID-19.
„Според мен отделянето на повишени количества секрет даже може до някаква степен да бъде протективно. Повишеното отделяне на секрет означава повишено отделяне на ензими. До някаква степен рискът е по-малък при тях“, казва д-р Мустаков.
По публикацията работи: Ивайла Андонова