Ивайла Андонова
Днес Военноморският музей – Варна реши да ни запознае с морското или Нептуновото кръщене, което е дълбоко вкоренено в изпълнения със суеверия и условности моряшки фолклор. Този ритуал обаче има и своите практически, морални, пък и исторически основания
Обикновено така се нарича ритуалът при прекосяване на екватора. В наши дни той е вариант на обряда за инициация на младите моряци, които за първи път по време на продължително плаване достигат този географски „Рубикон“ – нулевия паралел.
Преди столетия, а на места и по-скоро, са били поставяни болезнени и унизителни задачи, с които юнгите да бъдат приети в общността на „морските вълци“.
Днес традицията е изчистена и се ограничава в приемане на новаците в царството на Нептун чрез поредица от преодолими „изпитания“.
Церемонията не е лишена от забавни моменти и закачки от страна на публиката. В ролята на Нептун и неговата свита влизат подходящо дегизирани стари, опитни моряци. „Новият“ – член на екипажа или пътник, бива „обръснат“, минава през спасителен кръг и е „солено миросан“ с морска вода. След като демонстрира умения, готовност за справяне с морските несгоди и подчиняване на стихията море, новопокръстеният, т.е. – получилият ново име, става пълноправен поданик на царството на Нептун. А даваните имена са разнообразни – Тритон, Делфин, Големият Бил, Морски лъв, Дракон, Морска нимфа …
В експозицията на Военноморския музей може да се видят образци на свидетелства и сертификати за „Нептуново кръщене“. Сред тях, и с особена ценност, са на членове на екипажа на кораба „Родина“ от 1947 г. Той е първият български кораб, преминал екватора. В средата на ХХ век, когато търговският ни флот възстановява своя корабен парк, той излиза от периферията на морските пътища и навлиза в океанските маршрути.
През 1946 г. е купен корабът „Родина“ и в един от първите си рейсове се отправя от Александрия (Египет) за Дъбран (Южна Африка). Пътят му е на юг през Суецкия канал и Аден, за да прекоси екватора в Индийския океан на 6 септември, в сезона на югозападните мусони. Несъмнено преживяването е било запомнящо се! И, разбира се, екипажът устройва полагащото се за случая ритуално кръщаване – не са малко тези, които за първи път преминават по море в южното полукълбо и е редно да получат „благословията“ на царя на моретата Нептун. А от негово име сертификатите, подпечатани с корабния печат, връчва капитанът на кораба – Георги Дюлгеров.
В публикация в списание „Морски сговор“ от 1933 г., българският морски офицер Никола Мишев разказва спомените си от своето морско кръщене през 1905 г. при преминаване на Тропика на рака (северна тропична окръжност) с френския учебен кораб „Дюге Труен. Позитивната емоционална страна на морското кръщене в днешно време е причина да се практитува и при по-къси маршрути. Сертификат и признание за морячество се дават нерядко и при преминаване на Гибралтарския пролив. Този ритуал е навлязъл и в туристическата индустрия като понякога се прилага дори при преминаване на Босфора, както по време на плаване по р. Дунав.
