Ивайла Андонова
Маестро, в тази трудна година, в която много знакови фестивали по цял свят няма да се проведат, как оцеля Музикалното „Варненско лято“?
За мен е огромно удоволствие да споделя с варненската публика и с българската културна общественост факта, че ние по време на корона пандемията много активно работехме за това как точно да реализираме философската идея и послание на международния музикален фестивал „Варненско лято“.
Самите ние, участниците в организационния екип, бяхме много разтревожени от световното развитие на събитията и много сериозно си мислехме как можем да реагираме адекватно на създалата се културно-политическа обстановка, защото, от една страна, нямаме моралното право да организираме културни събития, при положение, че се намираме в световна криза, а от друга, от самото начало бяхме оптимисти и вярвахме, че силата на човешкия дух ще превъзмогне това препятствие, което започна от началото на годината.
Изключително съм щастлив, че ние по време на кризата работехме и планувахме различни варианти, при които ще се реализира „Варненско лято“, дори и ако се наложи да минем на вариант online концерти, без да имаме директна връзка с живата публика. Имахме готови варианти, работехме активно и сме много щастливи, че нещата се развиха положително както в България, така и в цяла Европа. Естествено, това че аз живея в Австрия, ми даваше възможност да видя и да сравнявам събитията, които се плануват и ще се реализират в Австрия, с тези, които ние имаме намерение да реализираме във Варна. Хубавата новина беше, че австрийската културна общественост и държавата много бързо превъзмогнаха първоначалния стрес и още в периода на карантината търсеха възможности и гледаха какви ще бъдат вариантите да се реализира една реална културна програма, която Австрия успява да изпълни в почти пълна степен. От 1 юли в Австрия концертите се реализират в максимален капацитет, което значи големи фестивали на открито с над хиляда зрители, както и закрити концерти с пълен капацитет, което говори, че в Австрия, Германия, Швейцария… политиката, свързана с културите, отговори адекватно на създалата се ситуация. Какво имам предвид? Когато една държава или един индивид е в период на силна етична, морална уплаха, няма друга сила или лост, който да повдигне духа му, освен културата. Както знаем, в период на пандемия, кризи, световни войни, именно културата е тази, която е давала вяра на хората за това, че човечеството може да оцелее.
Има за мен два много важни лоста във всяко едно общество, които трябва да бъдат изключително поддържани от държавата. Това са вярата и културата, естествено допълвам и образованието. Ако не им се отдели нужното внимание, особено в такива кризисни периоди, резултатите наистина ще бъдат много по-тежки и много трудно излечими, защото когато един човек е бил в период на карантина и изолация в продължение на седмици, естествено е определени психични лостове и механизми да започнат да го притискат и дори да го принуждават той да се видоизменя, психически да започне да реагира на определени ситуации по начин, който е непривичен за индивида. Обратното, ако имаме силна духовна храна, ако имаме силна културна политика, ние ще успеем да превъзмогнем тези страхове, така че от тази гледна точка съм изключително щастлив, че успяхме да направим една по-облекчена програма.
Фестивалът започва сега, във втората половина на юли. Голяма част от събитията ще бъдат през втората половина на август и началото на септември. По този начин от една страна ще дадем въздух на нашата публика и гостите на град Варна да могат спокойно да се насладят на това културно събитие, да могат спокойно да получат тази духовна храна, от която всеки един индивид има потребност.
Има една подсъзнателна потребност – самият момент на възприятие на един концерт, на една изложба, на една оперна продукция или театър представлява момент на самовглъбение, дори и да трае понякога само мигове, бих казал, че това е едно духовно прераждане. За мен един концерт, един спектакъл представлява духовен личен акт на връзка между композитор, интерпретатор и публика. Тези три елемента са в симбиоза, неразделно свързани са. Без един от тях не може да има духовно зареждане. Когато един композитор създаде произведението си, той не го създава за себе си. Той го посвещава на публиката и на изпълнителите. Той е само един медиум между космическата вибрация и реалния живот. Същото е и за интерпретатора, същото е и за публиката. Ако я няма публиката, тази музика няма как да завибрира, няма как да оживее, няма как да има пространство, тя ще изчезне. А от друга страна, публиката без духовната си храна, без музиката, без киното, без литература реално се обрича на едно вегетативно живуркане, което ни води към нашите пре-генетични кълнове в първобитното общество. Един цивилизован човек е активен и реален член в едно общество, когато е мотивиран и когато живее с вибрацията и ритъма на времето си.
В периода на карантината какво забелязахме? Голяма част от хората, които бяха изолирани и нямат възможност да излизат от къщи, реално бяха в контакт с музиката, с киното, литературата и реално чрез изкуството те бяха в контакт със света. Ето затова са необходими срещите под формата на фестивали, под формата на артистични духовни спектакли и по този начин нашето общество ще може постепенно да се нормализира и да влезе в един хармоничен ритъм. Най-важното в периода на кризата и особено след нея е всеки от нас да успее да намери отново хармонията в себе си. Това загубихме според мен уплашени, разтревожени, четейки и слушайки цифри, които могат да уплаша и най-смелите, защото виждаме, че в период на пандемия много невинни хора пострадаха и то по много трагичен начин в определени държави, в много точки на света. Въпреки всичко, макар и тази тревога, тази трагедия да ни изкара от ритъм, това че ние не знаехме в един период какво ще стане на другия ден, какво ще се случи след седмица и ние продължаваме да живеем в уплаха дали няма да дойде втора вълна след няколко седмици или няколко месеца, ние трябва, според мен, да мислим оптимистично, да намерим хармонията вътре в себе си, хармонията в семейството си, хармонията в обществото, защото само по този начин бързо можем да излезем от кризата и да заживеем отново един реален живот.
Как препрограмирахте фестивала в новия формат light edition? Какво загуби и какво спечели фестивалът, какво ще поднесе той на публиката?
От една страна, спечелихме с това, че получихме абсолютната подкрепа на варненската публика, на Варненската община, на всички артисти. Фестивалът през 2020 трябва и ще се реализира. Много силна мотивация е да видиш огромното желание и на артисти, и на организатори, че искат нещо хубаво да продължи. Една традиция, която е от началото на 20. век, която преминава през толкова трудни периоди, продължава да е жива, продължава да устоява на ударите на историята и на съдбата. Това е много мотивиращо. Мога да кажа, че целият наш екип от организатори, всички ние, успяхме да осъществим едно препрограмиране и до голяма степен запазихме основните акценти в програмата. Минусите са свързани с участието на големите международни творчески екипи, които няма как да пътуват до България. Говорим за големите международни оркестри. Сред тях е Радиооркестърът на Словения, който има една великолепна програма с Росен Миланов и с оркестъра на варненската опера – отлагаме го за следващата година, също оркестър „Ференц Лист“ от Будапеща, големи цигулари…. За мен бе много тежко да съобщя на едни гиганти на нашето изкуство като Пиер Амоял, като Бруно Канино, като Уто Уги… – да не изброявам всички наистина великолепни изпълнители, които за съжаление няма да могат да дойдат поради трудността и цялата логистика, свързана с тяхното пътуване за България. Голяма част от тези запланувани събития отложихме за по-хубави времена.
Радвам се, че модулният принцип на фестивала се запази. Ще има Международна лятна академия, ще има бароков модул, ще има детски концерти, ще има камерна музика, ще има симфонична музика и особено съм щастлив, че имаме едно наистина грандиозно откриване със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под палката на маестро Найден Тодоров, с великолепния български пианист Емануил Иванов, който, както всички знаем, спечели една от най-престижните международни награди – първа награда на конкурса „Бузони“ в Италия. Въпреки всичко, ще има и симфонични концерти, оперни концерти и ще зарадваме с цялата пъстра палитра музикалните вкусове на ценителите и приятелите на Варненско лято.
През септември лятото ще продължи, нали?
Надяваме се и през септември, и в началото на октомври дори. Имаме ли слънце в душите си, лятото е при нас!
Разговаря Нина Локмаджиева
Марио Хосен е един от водещите световно признати интерпретатори на Паганини. Получава образованието си в София, Виена и Париж. Като концертиращ артист той гостува в над 35 държави по света. Изпълнява и записва интегрално цялостното творчеството за цигулка на Николо Паганини.
Неговият стил е изключително разнообразен, репертоарът му обхваща произведения от барока и класиката, до джаза, тангото и рок музиката. Сред световните оркестри, на които е бил солист, са симфоничният оркестър „Чайковски“ на Московското държавно радио, English Chamber Orchestra, Оркестър на Миланската скала, Академия St. Martin in the Fields, Оркестър „Брукнер“ – Линц, Кралската филхармония, Софийската филхармония и Симфоничният оркестър на БНР.
Основател на „Паганини Ансамбъл Виена“, с който получава от водещата италианска звукозаписна компания „Dynamic“ покана за запис на всички 18 квартета на Паганини.
Хосен е удостоен с престижната награда „София“ за музика и с наградата на Радио ФМ класик за 2015.
Сред композиторите, които посвещават на проф. Марио Хосен свои творби, са: Георги Арнаудов, Стефан Драгостинов (България), Алесандро Солбиати (Италия), Райнер Бишоф (Австрия), Валтер Бер (Швейцария), Томас Марко (Испания), Франсоа Пиер Декон (Франция), Периклис Лякакис (Гърция).
Редактор е за музикално издателство „Доблингер“ (Виена) на цялостното творчество на Паганини за цигулка и оркестър. Прави световни премиерни записи на творби на Паганини и Рола, интеграл на сонатите за цигулка на Бетовен, Й. С. Бах, Г. Ф. Хендел и на концертите за цигулка и оркестър на Моцарт.
Хосен свири на цигулка G. B. Guadagnini от 1749, която му е предоставена от Австрийската национална банка. Записва за австрийската, швейцарската, руската и българската национални телевизии.
Откакто е артистичен директор на ММФ „Варненско лято“, фестивалът става носител на лауреатското звание на Европейската фестивална асоциация и носител на наградата на публиката за 2019.
