Ново проучване разкрива, че глобалното изчезване на живота на Земята преди около 359 милиона години може да е предизвикано от смъртоносен взрив на далечна звезда
За това разказва „Лайф Сайънс“, цитиран от Дарик.
Към края на девонския период (преди 416 милиона до 358 милиона години) е имало масово изчезване, известно като Хангенбергското събитие – то е заличило бронираните праисторически риби, наречени плакодерми и е убило приблизително 70% от безгръбначните видове на Земята. Но учените отдавна се опитват да разберат какво е причинило загиването.
Наскоро открити растителни спори дават улики за това древно изчезване. Изкопаеми спори, обхващащи хиляди години на границата на девонския и карбоновия период, показват признаци на увреждане от ултравиолетова (UV) светлина. Тази находка подсказва, че катаклизмично събитие е причинило дълготрайно нарушаване на озоновия слой на Земята, който предпазва планетата от вредни UV лъчи. Учените предполагат, че вероятният кандидат за този взрив на UV светлина може да е една или повече свръхнови, избухнали на разстояние от 65 светлинни години от Земята, според новото проучване.
Климатичните промени и екстремната вулканична активност също са могли да навредят на озоновия слой, но доказателствата в геоложкия запис в края на Девон не могат ясно да свържат изчерпването на озона с глобална катастрофа, възникнала на Земята, съобщават авторите на изследването.
Когато звездите умират, те отделят взривове от UV светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Ако свръхнова е достатъчно близо до Земята, тези лъчи могат да разрушат озоновия слой, излагайки Земята на нефилтрирана UV светлина от слънцето и да навредят на живота на повърхността на планетата. Това увреждане обаче обикновено е краткотрайно. Ефектите му избледняват след една или повече години, „и след десетилетие Земята възстановява озона си“, казва водещият автор на изследването Брайън Фийлдс, професор в Катедрата по астрономия в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.
Но това първоначално бомбардиране е само първият етап от щетите, които съседна супернова може да нанесе, каза Фийлдс.
„По-късно взривът на свръхновата покосява Слънчевата система. Взривът действа като ускорител на частици и Земята е окъпана от интензивен дъжд от високоенергийни частици“, които са известни като мюони, казва Фийлдс. Не само този взрив отнема озоновия слой на Земята – отново мюони след това облъчват земната повърхност и проникват дълбоко под земята и в океаните.
„Те навреждат на живота и космическите лъчи остават в продължение на много хиляди години, до 100 000 години“, каза Фийлдс. Ако свръхнова или повече от една раздробят озоновия слой на Земята, това би могло да обясни UV пораженията, открити в спори от късния девон и прашеца в продължение на хилядолетия, съобщават изследователите.
Колко близо трябва да бъде една звезда, за да може нейната смърт да засегне Земята?