Снежи Раева
Находката представлява керамичен предмет – нехарактерно, пластично антропоморфно изображение
Къснохалколитна „маска“ е поредната перла в низа от находки, открити в най-стария градски и солодобивен център на европейския континент, съобщават от праисторическия солодобивен център Провадия-Солницата.
Находката представлява керамичен предмет – нехарактерно, пластично антропоморфно изображение. Той има приблизително триъгълна конвексна форма, като по изпъкналата част е изобразено човешко лице, а задната вдлъбната част е грубо оформена. В двата ъгъла на горната част има оформени къси израстъци, вероятно стилизирани уши. През тях са пробити малки дупчици, служещи за окачване. Чертите на лицето са оформени чрез врязани линии обособяващи огрубени и излъскани полета. Оформени са вежди, стилизиран нос и елипсовидни очи.
По всяка вероятност предметът е символ на статус, висящ на гърдите на заслужаващия го. Интересно е, че върху предмета няма дори намек за уста. Това със сигурност не е случайно и носи своята символика. Акцентът е върху очите – формата им, големината им, като и вертикалните излъскани ленти под тях говорят много повече от липсващата уста.
Вглеждайки се в тях се долавя сила, превъзходство, мъдрост. Любопитно е, че когато това изображение се погледне под различен ъгъл, се забелязват следи от различни емоции. Вероятно това не е търсен ефект и е по-скоро наблюдение, пречупено през съвременния погледа.
Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 – 4250 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4250 г. пр. Хр.). Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център. Заема площ около 300 дка. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което се намира. Тази кратка характеристика на археологическия паметник е формулирана въз основа на 13-годишни теренни проучвания (2005 – 2017) и го определя като един от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа.
