Физическото наказание се смята за особено ефективно от някои, но то всъщност е само проява на безсилие, отказ от ангажираност и най-лесният начин да се „постави“ детското поведение в определени рамки. Естествено, много повече усилия и съобразителност се изискват, за да се реши дадена ситуация или проблем в поведението на детето. Известни усилия в насока уважаване личността на детето се налагат не просто заради правата, които то има и са залегнали в нормативната уредба, но заради пагубното въздействие на физическата разправа върху психиката му и формирането на личността му.
Защо не работи плесницата в правилна насока?
Могат да се изредят няколко причини. Ето няколко: детето не осъзнава постъпката си за грешна, то не разбира защо е ударено; дори и да разбира или усеща неправилността на действията си, обидата при плесницата или още повече, болката в по-лошите случаи, заличават не само мисленето в насока негово действие, но и паметта за него. При наличие на физическо наказание детето не мисли върху негативите от постъпката си, а вместо това при него се формира страх от действието на възрастния. Последствията са двояки: липсва поучително въздействие, губи се възпитателният елемент, а това е основната роля на родителя, вместо това се създава личност с наранена психика.
Боят е средство, от което се възползват хората, които не искат да си признаят, че са решили по елементарен и лесен начин да контролират поведението на детето на момента. За да се изгради правилно мислене и се предпази детето от едно или друго действие обаче в повечето случаи се налага системно полагане на усилия, като научаването се постига с поднасяне на достъпен език за детето обяснения, с интересен за него пример, в подходяща обстановка и ако трябва в продължение на няколко пъти.
Изпитването на страх от наказание – какъвто се получава, защото детето не е наясно с какво точно е сгрешило в поведението си – от човек, от който то зависи и обича, залага у него развитието на невротично разстройство, което се проявява с базова тревожност и панически атаки – страхова невроза. Впоследствие натрупване на негативни усещания, опит и порочно мислене се отразява в уменията му да комуникира с околните, да гради трайни връзки, на професионалното му израстване и успехи заради формиралата се у него ниска самооценка.
С примера, който демонстрира родителят, показва, че той не е в състояние да контролира гнева си и автоматично губи авторитета си пред детето си. С тази си постъпка той вече губи правото да изисква от детето да упражнява контрол върху постъпките си.
С използването на сила на детето се предава един изостанал модел на поведение – правото е на силния, който самото то може да повтори пред други по-слаби деца или животни или напротив да изгради модел на поведение, който да позволява да бъде малтретирано от по-силни. Приемането на подобно агресивно поведение за нормално, в единия или другия вариант, може само да усложни още повече нещата.
Вследствие на невротичното разстройство у детето се наблюдава изоставане в развитието: физическо, нервно-психично, речево. Обикновено такива деца не успяват да постигнат необходимата концентрация за усвояването на нов материал и изостават в училище и обучението въобще. Неврозата залага и хронично главоболие.
Според някои психолози с физическото наказание се нарушава и формирането на съвест у детето. С «пердаха» то приема, че е «откупило» грешката си, заради унижението, което е понесло отстрана на родителя си за нея. Вместо проява на чувство за вина от поведението му в степен, която да формира изграждане на коригиращо усещане (съвест), усещане за норма, се появява страх от наказание, страх от грешки и силно чувство на вина, които имат увреждащ благополучието, психиката и дори здравето му ефект.
Когато наказва, родителят винаги трябва да има предвид че:
Заради липсата си на опит и погрешни представи, детето в повечето случаи не може да предвиди негативния резултат от някои свои действия. Понякога зад получилите се лоши постъпки, се крият добри намерения. Родителят трябва да проучи този въпрос и да отчете тази важна «подробност», не наказвайки детето.
Основание за наказание следва да има при съзнателно нарушаване на правилата на семейството, обществените норми, съзнателно извършване на лоши постъпки и поведение, обида, грубост, разрушаване на собственост, липса на грижа за собствените вещи.
Наказанието трябва да бъде справедливо, ако се търси положителен ефект от него.
За една грешка, се дава едно наказание, не повече.
Наказанията не трябва да бъдат начесто, тъй като детето привиква и става равнодушно към тях, с което те стават неефективна мярка и средство за контрол на поведението му.
Наказанието трябва да се изпълни след като е дадено. Няма никаква полза от него, ако се отмени или не се следи за изпълнението му. Вместо това е по-добре наказанията да се обмислят и дават по-внимателно.
С наказанието грешката трябва да се прости и повече да не се «натяква».
Детето не бива да се наказва, когато се получава лош резултат от опита му да направи нещо или когато се старае да се поправи.
Детето не бива да се наказва, когато е болно, когато се храни, преди лягане, по време на игра или занимание, още повече, след физическа или емоционална травма.
Същото се отнася и в обратен аспект, не наказвайте, когато сте разстроени, огорчени, не се чувствате добре здравословно.
Наказанието не трябва да вреди на здравето.
Източник: puls.bg