Снежи Раева
Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността „Балък дере“ надпис върху мраморна колона, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“
Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на 10-ти век, гривна, монета от 5-ти век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела. На тези интересни находки са се натъкнали археолозите още в първите дни след подновяване на 5 октомври на разкопките на крепостта в местността „Балък дере“ в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007-ма година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.
По време на разкопките миналата година бе открита мраморна колона от 2-3 в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Ивайло Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, очертана от досегашните резултати. „Част от нея е географското местоположение и природният феномен – меандрите на река Арда. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове. Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол – явно споменът е много силен за свещеното място“, посочва ръководителят на разкопките.
С продължаването на миналогодишните проучвания Кънев иска да получи пълна информация за хронологията, в която се развивал обектът. Събрани са доста артефакти от II-III в., но все още няма открит ясен културен пласт от тази епоха. Археологът трябва да го открие, за да е сигурен, че е попаднал на най-ранния период от живота в крепостта. Но и античният пласт може да се окаже, че не е най-ранният, защото Ивайло Кънев е намерил там няколко паметника от много по-ранни епохи. Засега приема, че са попаднали в крепостта случайно, което е често срещан факт.
Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа – Арда.
Разкопките сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността „Балък дере“ и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта“, обяснява Ивайло Кънев. Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес. Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.
В началото на VII в., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекъснато. „Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон“, казва Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а населението живяло долу край Арда.
Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII в. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност.
Животът на „Балък дере“ спира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове. „Разкриването им иска търпение, финансова и логистична помощ“, посочва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната подкрепа за проучването.
