Редакция "Нова Варна"
На 7 ноември т.г. в центъра на град Долни чифлик се състоя честване на 133-годишнината от рождението на Иван Ангелов Сокачев. Това научаваме от страницата на Общината в социалната мрежа „Фейсбук“.
Пред паметника на видния врачански общественик, свързал съдбата си и с Долни чифлик, цветя и венци положиха ръководството на общината и граждани. В тържественото си слово кметът на общината Красимира Анастасова заяви:
„Военната кариера на подполковник Сокачев преминава през всички войни, които България води до 1945 г. Като висш офицер от Българската армия, е награден от маршал Толбухин за проявена лична храброст с орден „Александър Невски“, който притежават малко българи. По-късно е представител на България в Комисията по репарациите в Австрия. Името му е свързвано с дълголетната история на националното ловно движение. Той е инициатор и на създаването на Обща федерация на спортните организации в България. Бил е член на ръководството на Българския олимпийски комитет; председател на Комитета за защита на природата и горите и първи председател на Българското киноложко дружество. Журналист и писател с псевдоним Ален мак, автор на популярната песен „Ален мак“.
Подполковник Сокачев е дълбоко свързан и оставя следа в ловното, дивечовъдното и социалното дело на нашата община. Той посвещава 10 години от своя живот на първото в България трудово горско стопанство „Тича“ в Лонгоза край тогавашното село Долни чифлик, където е управител. Само за 4 години под негово ръководство там са построени 2 фабрики, 3 гатера, железопътна гара, водопровод, газогенераторна станция, читалище и столарско (мебелно) училище.
През 1930 г. под негово ръководство се построява ловен развъдник за елени лопатари в местността Марин-тепе, а година по-късно създава и Развъдната станция „Шерба“. С дейността си Иван Сокачев издига Долни чифлик до селище с принос в националната икономикa.
Неговата житейска и творческа философия най-добре е отразена в една от студиите му за големите дела на човечеството. „Големите дела винаги започват така. За всяка благородна идея и за всяко големо дело има едно кътче в некоя човешка душа или на едно место некъде по земята, дето идеята се ражда или делото се изгражда в скромното си начало. И не редко за тези кътчета се забравя. Когато гледаме огромния стремеж на настоящето, когато чертаем още по-големите изгледи за бъдещето, онова малко – създадено в далечно минало, когато още нищо не е имало и нищо не е било – се загубва по размери и достижения. Но една благородна черта отличава човечеството. Рано или късно погледите се обръщат назад. Отива се до тези забравени кътчета със спокойствието на историята и безпристрастието на очистения от злобите на всекидневието дух и се застава пред тех с възторг и признателност“.
Умира в лагера „Богданов дол“ на 26 февруари 1949 г. В прощално писмо до близките си той завещава на своята тогава двегодишна внучка Светла Сокачева, когато порасне, да помага на хората. Тя изпълнява този завет. През 2007 г. по нейна инициатива в град Долни чифлик се организира национално честване, посветено на 120-ата годишнина от рождението на подполковник Иван Сокачев, като е открит негов паметник.
С делата си той се нарежда сред големите и достойни синове на нашата Родина. Неговото творчество, послания и завети са живи и до днес. Втъкани са в историческата памет, благодарение на родолюбивата му внучка Светла Сокачева
В знак на признателност и дълбока почит днес ще положим цветя и венци пред паметника му.“
„Ален мак самотен, скръбен
сред буйни ниви е цъфнал.
И огнен поглед неутешно
към тежък клас е приковал…
От твойто семе ще поникнат,
ще цъфнат огнени цветя.
И ален мак ще гизди вечно
букета мил на пролетта“.
