Редакция "Нова Варна"
Венцислав Апостолов ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 г. за убийството на Явор Йорданов във Варна през 2018 г., реши окончателно ВКС
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата от 24 януари 2020 г. на Апелативен съд-Варна. Решението е окончателно. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, съобщиха от съда.
Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Венцислав Апостолов и защитника му. С присъда на Окръжен съд-Варна подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от 13 февруари до 14 февруари 2018 г. във Варна умишлено умъртвил Явор Йорданов, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което е осъден на 15 години „лишаване от свобода“.
Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление и по чл. 157, ал. 1 от НК (извършване на действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употребил за това сила).
С въззивната присъда на Апелативен съд-Варна първоинстанционната е изменена в частта за размера на наказанието за убийството, като е увеличено от 15 на 18 години „лишаване от свобода“.
За извършените действия на полово удовлетворение с лице от същия пол при употреба на сила подсъдимият е признат за виновен и осъден на 7 години „лишаване от свобода“. Определено е едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 години.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата част. Тричленният състав на ВКС намира протеста и жалбите на подсъдимия и защитника му за неоснователни.
Касационната инстанция не приема за основателно съмнението, изразено в жалбата на подсъдимия, за безпристрастност на предходните съдебни състави. „Внимателното запознаване с материалите по делото не дава основание да се приеме, че подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес пред двете съдебни инстанции и че правото му да се защити и докаже своята невинност е било накърнено непоправимо поради пристрастие на съдебните състави, решили делото по същество“, категоричен е тричленният състав на ВКС. Липсват данни за наличие на зависимост, пристрастност и предубеденост в съдебните състави относно вината на подсъдимия Апостолов.
Според върховните съдии, при положение че въззивният съд не е допуснал логически грешки при анализа на доказателствата, оплакването за материална незаконосъобразност на постановената присъда е неоснователно.
При установената фактология законът е приложен правилно. Участието на подсъдимия в деянията не буди никакво съмнение, се казва още в мотивите на съдебния състав на ВКС.
Върховните съдии не приемат за основателни твърденията в протеста и жалбите за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция е извършила преценка на всички релевантни за наказателната отговорност на Венцислав Апостолов обстоятелства и е приела, че наказанието, което първата инстанция е наложила за извършеното убийство от 15 години е индивидуализирано неправилно към минимума поради наличието на доказателства, сочещи на висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, на два квалифициращи признака на престъплението и поради факта, че жертвата е приятел на подсъдимия и е с психически проблеми.
В мотивите на тричленния състав на ВКС се казва, че изпълнителното деяние характеризира личността на извършителя като жесток, безцеремонен и садистичен човек и затова апелативният съд е упражнил правомощията си и увеличил с 3 години наказанието.
По същите съображения определил наказанието за извършването на действия на полово удовлетворение с лице от същия пол при употреба на сила в размер на 7 години, като наложил едно общо наказание – 18 години „лишаване от свобода“.
Искането на прокуратурата за увеличаване на наказанието за убийството на 20 години е обсъдено с нужното внимание от върховните съдии. Според тях, в протеста не са посочени допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид при определяне на наказанието от въззивната инстанция.
Санкцията, за която прокурорът настоява, предполага неправилна или непълна преценка на значимите за наказателната отговорност обстоятелства, каквато ВКС не констатира.
