Мариела Анастасова
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Празнува се на 20 януари по нов стил или на 2 февруари по стар стил.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел), Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Голица), Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.).
Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.).
В Карнобатско е познат и като Петеларовден, Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села).
Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия обичай, той може да се раздели на два варианта, които имат известни разлики един от друг.
Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вариант, изпълняван в посочените области, както и в някои части на Североизточна България, Добруджа и др.
Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището.
Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг.
В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва.
Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават по съседи и роднини.
Другият е Вайковски вариант, изпълняван в селата населени с т. нар. вайковци.
Обичаят е много подобен на гореописания, но има някои съществени разлики, като една от основните е свързването му с Бабинден.
И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва. Хората (най-вече жените) се пременят в празнични дрехи, изваждат се старинните носии, често се обличат булчинските премяни.
Петелът за жертвоприношението обикновено е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и тя се закичва.
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби.
След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални песни и се играят хора до късно вечер.
Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника.
